Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2017

СУРВАКАРЧЕ

Аз сурвакарче съм  голямо Коледни  песнички  научих  само. За този  светъл  прекрасен  ден Дядо Коледа ви  изпрати чудеса  по  мен.
Със  сурвачка  и  торба  на  рамо ще  ви  дарявам с  радости от рано. Коледа е  днес, пригответе  гърбовете! Не  се  страхувайте, хубаво  се  наведете!
Със бонбони  и  коледни  сладки  ни  дарете да са ни силни  през  тази  година  гърбовете! Да  сме  живи, да сме  здрави догодина с Новата година радостни  щастливи  до амина. Автор: Виктория  Милчева

СНЕЖИНКИ

Палави снежинки  падат от  небето. Летят весели  над улиците и  полето. От тях  побелява цялата природа, с Дарлинг и  шейната към  баира водя.
Като  пеперудки малките  снежинки гледам  как  се гонят  сред  простора  всички. Всяка  иска  първа  да  достигне  до  земята, за  да  достави  голяма  радост  на  децата.
Толко много  са тези малки  балеринки, че цифрите  не  стигат  да  ги преброим  всички. Аз  съм  първолаче, вече  зная  да  броя  до сто, а  белите  снежинки  са повече  от сто и  едно…
Палави снежинки  падат  от  небето. Заспиват през  зимата  цветята  в  полето, но  дойде  ли  прекрасна китна  пролет- снежинки, преспи и  партинки готови са  за  полет. Автор: Виктория Милчева

СНЕЖКО, СНЕЖНИЯ ЧОВЕК

Снежинки  нижат  се  навред, танцуват  в чуден  пирует. Падат  усмихнати  в  захлас и правят  дълбоки  преспи  всеки  час.
Обичам  бялата  прекрасна  зима. Бой със снежни  топки  пак  ще  има. Задружно от  баира  всичките  деца Ще  се  пързаляме със ски и с шейна.
Търкаляме  голяма снежна  топка, нея ще превърнем  в чуден Снежко. Ще му  поставим морковче за  нос, Две очи, уста и  метла  с поднос.
Не си  отивай бяла,  снежна  зима! Весело  хорце  в двора  пак  ще  има, около  нашият  прекрасен Снежко, ще  правим още  снежни  топки Сежко.
          Автор: Виктория Милчева

ДЯДО КОЛЕДА

Дядо Коледа хайде при нас ела, със Снежанка и с торба в шейна. Подаръци ти раздай на добричките дечица и ги погали с топла бащина ръчица.
Да са живи, да са здрави догодина – румени, засмени до година , до амина! С бележки отлични всички слисах даже писмо самичък ти написах.
С весели игри и тържества чудесни не ще забравя книжките и хубавите песни. Мама, татко, в живота, за да сполуча уроците отлично в училище ще уча.
Щом порасна ще стана архитект ще строя сгради по – хубави от век. Да бъде нашата родина най- прекрасна – от всичките държави по – красива, властна!
Автор: Виктория Милчева

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Знаеш ли, откакто свят светува любовта от древни времена царува. След срещи пълни с радост и любов обгърнати от щастие и нежен зов.
Две души след вино се опиват и по цели  нощти не заспиват. Гребватблаженството с пълни шепи забравят мъки и страдания нелепи.
Сърца ранени в живота се събират и топлината взаимно те намират. Думи тежки понякога се чуват, но обединени душите им добруват.
Когато няма на кого да се опрат бариерите от злини сами рушат, за да се почувстваш спокоен и щастлив прескачаш дигите и приятеля лъжлив.
Искаш ли ти да се опреш на мъжко рамо и да се почувстваш защитен, радостен само, потърси щастието скрито дълбоко в твоето тяло то ще премини стремглаво през пампаси цяло.
Повярвай в истинската, чиста любов. опианен от жаждата и нежния зов

ПАЛАВОТО КОТЕНЦЕ

Палаво котенце игриво,
къде пържолата си скрило?
Нямате на тавана, в мазето
да не би да си под легълцето?

Аз на столчето поседнах
и в шкафчето погледнах.
Никъде не те намирам, мило
от всички дълбоко си се скрило.

Беля голяма ти си сътворило
за пакости май си се родило.
Сладко си заспало ти сега
под завивката след голямата беля.

Автор: Виктория Милчева

Простичкият смисъл на живота е в малките неща

Простичкият смисъл на живота е в малките неща. Има моменти, в които се чувстваш уморен. От болката. От липсите. От излишъците. От недадената любов или недадена дума. От човеците, които "наужким" те обичат и държат на теб. Изпитваш Себе си в най-голямата болка, в най-големия недоимък и докато преодоляваш страховете си, се научаваш да търпиш. И да обичаш.
Но има и моменти, в които се чувстваш окрилен. От вярата в доброто. И сбъднатите надежди. От тихо доловимото "обичам те". От прегръдката на любим човек и споделените мигове "щастие".
В тези моменти разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща: В една протегната ръка. В едно любящо сърце. В усмивката на приятел. В очите на дете.
Радвайте се на всеки ден и посрещайте деня с усмивка! Живота е толкова хубав и прекрасен. Нека да имаме един незабравим ден изпълнен с много положителни емоции и моменти! Добрите неща се случват на тези, които вярват. По-добрите неща - на тези, които са търпеливи. Най-доб…

ПЪРВОЛАЧЕ

Носим букети в ръце.
Училището ни събира в клас.
Трепти моето сърце.
Звънеца бие със звучен глас.

Вече съм юнак голям.
Аз имам и букварче ново.
Буквичките вече знам.
За първоклаче съм готово.

С гордост ставам първи клас.
Задачите смятам с лекота.
Чета буквите в захлас.
За мен да чета е радостта.

Радвам аз мама, татко
и за награда ме целуват.
Вечер заспивам сладко.
Всеки ден те ми се любуват.
Автор: Виктория Милчева


ДАЛИ ЩАСТИЕТО ОТНОВО ЩЕ ВЪРНА?

О, живот, тъй тежък си и тъжен. Моя нелека съдба, защо радостта си тръгна.
В сърцето ме пробожда предателски ръжен,
даже времето, стрелките на часовника върна.
За последен път се обеждавам,
че любов за добрите хора няма.
Аз душата за приятеля давам,
а той ме натири в житейската яма.
Любовта много често е несподелена,
тя понякога само на лист е изразена.
За поета обич в сърцето е родена,
а с щастие не всички са дарени.
Мъка чиста сърцето ми разяжда,
защо любовта си тръгна внезапно.
Толкова пътища извървях безвъзвратно.
Дали щастието отново ще върна? Автор: Виктория Милчева

ПОСТАВИ МОСТ

Появи се като неканен гост и постави път, а после мост,
по който весело, щастливо да премина
и всички мъки и неволи да отмина.
Страст безумна облива ни двамина
рисуваме любовната картина.
Телата искат да се слеят в нощта
мечтаем заедно да бъдем на света.
Един без друг не можем в живота
с обич изпълнени търсим изгода.
Клетви даваме любовни всеки ден
с птиците летиш през морета към мен.
Изгарят ми любов и страст
сливат се телата ни и твойта власт.
Желаем да изградим един нов живот
за прослава на нашият български род.
Автор: Виктория Милчева

НАУЧИ МЕ ДА ЛЕТЯ

Научи ме да летя с птиците навън да не сънувам лоши истории насън.
Да те пускам близо под одеялото до мен
и да те будя с целувка нежна всеки ден.
Научихте да обичаш нежно, страстно
и да прескачаш трудностите властно.
Да не лъжеш никога в любовта-
две влюбени птици да бъдем на съвета.
Тъй отминават години, месеци и дни,
дано никой, никога да не нарани.
Да свирим и да пеем всеки ден
и ти тъй нежно винаги да си до мен.
Автор: Виктория Милчева

БЛАГОДАРЯ ТИ, НЕЖНОСТ!

Благодаря ти, нежност за всеки ден,
че пълниш го с щастие и радост.
Даряваш ме с любов и си до мен-
жена единствена, до дълбока старост.

Сънувам ли или си до мен?
Жадувам ли, за любовта ти всеки ден?
Мечтая за живот изпълнен с обич, радост,
в щастие да мине нашата младост.

Пътувам, прекосявам океани
ти с балсам лекуваш стари рани.
Чакаш с обич да ме зърнеш окрилен!
Влюбено вървиш, вървиш към мен!

Обичам начина, по който ми говориш
за мен зная, всичко ти ще сториш.
До теб на птичи крила долитам нежно
да изпълня сърцето ти копнежно!
Автор:Виктория Милчева

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ

Благодаря на, Господ всеки ден,
че те изпрати със слънцето при мен.
Ти носиш радост, щастие, любов
и пълниш дните ми с огнен зов.

Благословен да е деня, когато ти
като зората пред мен се появи.
Ръка мъжка, топла ти протегна
и щастието до мен незнайно легна.

Всеки ден и час бъди до мен
да се превърнат дните ни в слънчев ден.
Да има много, много радост
и безмерна обич до дълбока старост.
Автор: Виктория Милчева

НАВЕКИ ДА ЛЕТИМ В ЕДНА ЛЮБОВ

За теб да съм слънчев ден- въздухът, водата в изворчето бистро.
Искам да съм зората,а ти да си до мен,
да изпълзваш сърцето ми с радост чиста.
В съня ти да присядам тихо.
Да бъда огъня в дни омайни
И нежни, топли думи да ти шепна,
пламък да запалвам в нощите безкрайни.
С обич да те милвам вечно.
Да вдишвам твоя огнен зов.
Бъди слънцето, бъди сълзата в очите
навеки да летим в една любов.
Автор: Виктория Милчева

СЛЪНЦЕТО ВЛЮБЕНО МЕ ОГРЯВА

Кога ще преминем на другия бряг, да прегърнем любовния знак? Нещо душата ми от мъка се стяга мечтая обичта до мене да си ляга.
С изгрева да посрещнем радостта. Ето идва към мен любовта! Тя силно страстно ме прегръща и с опиянение към мен се връща.
Изчезна от мене тъмнената, има я   само на щастието топлотата. Слънцето влюбено ме огрява и нараненото сърце заздравява. Автор: Виктория Милчева

ГОРЧИВ Е ЖИВОТА

Горчив е живота, но с теб си приличаме, заедно от миналото се отричаме. В съня си отлитаме до любими места и забравяме за неволи и нашата самота.
Отново сме двама тайно сега усещам любовта ти, силната ръка. Погледни, от обич вечна преливаме и с нощта в едно се сливаме.
За бъдещето гадаем с надежда и пред страха свеждаме вежда. Кога съня ще свърши някой ден? Ела, по - скоро любими при мен.
В преградка страстна ще потънем и щастието двама заедно ще зърнем. Птиците ще ни пеят до забрава Бог на влюбените щастие вечно дава. Автор: Виктория Милчева

КЛАДА Е ВРЕМЕТО

Клада е времето. Гласът ми зове! Не затварям прозореца. Радост кълве и изпращаш към мене усмивки, да срещна очите ти зелени и пивки.
Притихнала седя и се моля да отмине черната неволя. Да те прегърна силно със страст, да потъна вечно в твоята власт.
Недей се бави! Ела, остани при мен! Не виждаш ли идва щастливия ден! С целувка нежна те дарявам и сърцето до теб аз оставям.
Люби ме силно, страстно любими! Да дочакаме дни прекрасни незабравими. Облегната на твоето мъжко рамо ще берем плодове от любовта ни само.
Автор:Виктория Милчева

ОЧИТЕ СА ПРОЗОРЕЦ НА ДУШАТА

Очите са прозорец на душата - истината казват за сърцата. Когато двама слети са в едно потъват заедно в житейското хоро.
Не спират сърцата за обич да мечтаят дните спират за бъдеще гадаят... Потъват в руслото на любовното место светът превръща се в страстното гнездо.
Живеят щастливи в забрава зло не мислят сред горската дъбрава. Искат заедно да бъдат вечно мили и Бог да ги дарява с обич, сили. Автор: Виктория Милчева

ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ЗА ТЕБ ЛЮБОВТА?

Знаеш ли какво е за теб любовта -
чувство каращо да тръпнат две сърца.
Когато двама заедно мечтаят
минутите не отминават и играят.

Бленуват те за дни  щастливи
животът им минава като на картини.
На деца превръщат се игриви...
Сливат се в прегръдки, страстни, диви.

Когато душите преплитат се в едно
и изживяват заедно житейското хоро.
Когато един без друг те не могат
и правят невъзможното да сторят.

Ухайните пориви на пролетта
изпълват влюбените им сърца.
С целувки нежни, страстни, мили
огряват лицата им щастливи.

Автор: Виктория Милчева


ЖАДУВАНА МЕЧТА

Нощем, когато всичко спи, притварям лекичко очи. Заспивам с хиляди мисли за теб и потъвам  в неповторим копнеж.
Не зная какво съм аз за теб – Птица сладкопойна, лекокрила, муза нинфа или самодива може даже да съм твоя дива ...
В съня ми тихо се провираш вечер все до мен заспиваш. Спокойна съм дори щастлива, Когато твоето сърце за мен умира.
Ти си моята жадувана мечта Обичам те от цялата душа. Ти си къс от моето сърце Носиш радост по моето  лице. Автор: Виктория Милчева

ИСКАМ ДА СЪМ КРАЛИЦА

За теб искам да съм кралица - въздух, вода и  сладкопойна птица. Да съм слънце и звездица нежна - да огрявам душата ти с обич копнежна.
За теб искам да бъда през младостта дъжд, топлина и огнен лъч в нощта. Сълза от радост да съм в твоите очи в трудните дни въздишка с омайни лъчи.
Искам да съм ритъма на сърцето и пулса ухайно нежен на детето. Искам да съм твоята вечна усмивка нежен порив и мечта омайно пивка.

Автор: Виктория Милчева

ИСКАМ ДА МЕ НАРИЧАШ

Искам да ме наричаш с нежни имена. Не искам да бродя навеки сама... Уж си близо, а всъщност си далеч искам да бъда жадувана жена вече.
Когато лицето ми с обич зърнеш във пролетен цвят да ме превърнеш. Да хванеш моята ръка с любов да бъда за теб вятър и огнен зов.
Огън в сърцето ми вечно да гори да танцуваме влюбени до зори. Навеки в сърцето ти да остана жарптица с радост да хвана.

Автор: Виктория Милчева

ЛЮБОВ СЕ НОСИ В ЕФИРА

С изгрева радостта омайна
щастие безспир облива двама
любов и нежност безкрайна
обвива душата ми голяма.

Ласки, нежни думи, мили -
поднасяш ми букет червени рози.
Аромат на обич дава сили
и сякаш на криле ме вози.

Устни галят като кадифе
нашите тела. Дъхът ми спира.
Ах, любов по - сладка от парфе
ме възнася като фея в ефира.

Автор: Виктория Милчева


КАКВО Е ЛЮБОВТА

Питам се често, какво е любовта? Дали е болка сляпа или чувство сладко. Може да е трепет съпровождащ младостта или горчилка изгаряща душата рядко.
Питам се често, какво е любовта? Несбъднати надежди, разкъсана душа, болка, радост и тъга през младостта или изгаряща страст и трепетна мечта.
Любовта е всичко и трепети страстни и болка, радост и тъга спиращи дъха. Изпепеляваща обич и вълнения властни.       Любовта е обич, вяра и съпричастност сега.
Автор: Виктория Милчева

ИСКАМ ДА СЪМ ЩАСТЛИВА

Какво е щастието, често се питам?
Какво иска да постигне раненото сърце?
Зная, аз съм права, вървя – не залитам,
желая с теб да вплетем влюбено ръце в ръце.

Нима не можеш ти прага да преминеш?
Опитай се да забравиш звука на парите.
С мен през бурите ти няма да останеш,
двама с тебе ще преминем дори през горите.

Остани, недей мисли за бъдните дни!
Остани до мен, мой принце, горди соколе!
Ще сме щастливи ние чак до старини.
Аз съм свикнала и ще преминавам отколе.

Да вървим срещу вятъра не е лесно.
Много трудности и проблеми ще има пред нас,
но знай идва време прекрасно, чудесно,
пълно с нежност, любов и безумна страст.

Сега даже птиците ще ни завидят.
Ето дори и за нас ще настане звезден час.
Звездите среднощни любовта ще видят.
Ще попаднем във вихъра на небесната власт.
Автор:Виктория Милчева

КОПНЕЖИ

Нощта ме завива в страстна завивка. Очите ми нежно чакат да ме целуваш.
С топло ухание идва твоята усмивка,
мъжкото рамо искам да почувствам.
Нежност иска душата ми да жадува, да слуша.
Да усещаща изгрева свеж и песни да пея.
Мечтая в гърдите ти мъжки да се сгуша
и с ритъма буен на сърцето ти да се слея.
Огън ли гори в сърцата ни млади?
Искри ли припламват  навред и в нас?
Нека да напишем съдбовни балади.
Нека да спрем времето в мечтания час..
Жадувам с теб да преминем лавини
без страх да преминем на желания бряг,
огньове ни изгарят - пламтящи камини,
морето синее в небосклона приятелю драг.
Жадувам до болка  очите ти топли красиви.
Жадувам лудият устрем и стройното ти тяло.
Искам да нося в гръдта си ласки игриви.
Искам любовта да върне мечтите изцяло.
Автор: Виктория Милечав

Добро утро, приятели!

Добро утро, приятели! Радвайте се на всеки ден и посрещайте утрото с усмивка! Живота е толкова хубав и прекрасен. Нека да имаме един незабравим ден изпълнен с много положителни емоции и моменти! Добрите неща се случват на тези, които вярват. По-добрите неща - на тези, които са търпеливи. Най-добрите неща идват при тези, които не се отказват и продължават напред... На всеки един от нас е отредено да му се случи нещо хубаво рано или късно!Понякога не е нужно много,за да те направи някой щастлив или ти да го направиш него... Един малък жест, една блага вест или една мила дума може да разчувства човек и той да се почувства истински щастлив. Дори когато се спреш на улицата и помогнеш на напълно непознат човек ти ще се почувстваш щастлив, защото си направил добро някому. Бъдете добри, обичани и обичащи!

ПРОСТО ЖЕНА

Жената е прекрасно цвете в полята.   Златно камъче,непресято в реката.    С неземна хубост напролет разцъфтява  и с очи лъчисти с нежност озарява.   

За хораталюбими тя богиня e красива -    борбена, засмяна като неземна самодива. Родена, за да бъде тачена и обичана. Да е цвете нежно - с най-мили думи наричана. 

Като роза ухайнаживота с любов докосва.  ту с шип те боцва, или с аромат те омагьосва.  Богиня прелестна тя с обич всички ни дарява поела на раменете съдбата ни озарява. 

Жената е майка предена и достойна,  като птица грижовна,волна, песнопойна.  Дарява любимия с нежност и утеха, завива рожбата си с топла, мека дреха.
През нощта понякога тъгува в самота.   Неразбрана прегръща живота, радостта.   През годините тя горда не свежда глава.  Чува ритъма на пулса си като мълва.  Жената иска да е

ЛУДО ВИНО

Вървя сред лехите, искам да те зърна.
Мечтая да срещна незнайно любовта.
Очаквам мига, с любов да те прегърна.
Да изпием чаша вино на младостта.

На Свети Трифон клонки аз ще зарежа
в чест на бог Дионис чаша вино да изпия,
неудачите в живота да отрежа,
глас божествен искам в песен звучна да извия.

Да бъде любовта ни искрена, лъчиста
лудо вино да изпием с усмивка.
Да усетиш дъха на душата ми чиста
и да вдигнем тост с напитката пивка.

По дълъг път вече вървя без умора.
Изпих много пенлив пелин и горчивка.
Аз искам ти да си моята опора,
живот като шампанко, без мътилка.

Чаша руйно вино нека да изпием –
двама щастието пълно да ни опияни.
Тъгата с радост аз искам да надвием.
Любов навеки нека да ни заплени.

Автор: Виктория Милчева