Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Май, 2016

ДЕН ПРЕКРАСЕН

Когато утрото погали ме с перцето, с изгрева носещ детската радост. Аз ще тичам с щастие в сърцето изпълнено с обич и младост.
Първи юни е ден прекрасен. На децата празник е забавен. Слънчев ден – топъл и  ясен друг на него няма равен.
Подаръци чудни всеки ще получи. В детски смях денят ще премине. Може песен детето да научи и в радостни игри деня да отмине.
Мамо, татко донесете ми радост! Стая пълна с книжки и играчки. Спомнете си детството и вашата младост време изпълнено с хапливи закачки.
Първи юни с любов го славим – ден на децата по света.
Снимка за спомен ще направим пъстра като пролетта.

Автор: Виктория Милчева

ВЯРНА ЛЮБОВ

Зад утрото ясно се е скрила нощта – тъмна безразлична, коварна. Мечтая за чистите пориви на младостта. Мечтая за любов безкрайна и вярна.
Сладък парфюм на любими цветя – крия аз в моето любящо и верно сърце. Сънувам любимия и търся радостта оглеждам се в неговото тайнствено лице.
Двама прегърнати танцуваме под дъжда. Той отмива късчета от старите рани. Мъча се да изтъркам всяка режда. и да настанат дни лъчисти, отбрани.
Но той е като изкривено огледало – един ден прекрасен, любеобилен и чист, на другия ден изгаря щастието цяло и превръща се в каменен обелиск.
Как да обичам този човек с две лица? Как да повярвам на искреност и вярност? Той носи в утробата си две женски сърца и иска от мен да скрие своята коварност.

Автор: Виктория Милчева

ГРАД СОФИЯ

София е моят роден град, тъй древен, вековен и богат. С минерални извори си ти, обграден от сини планини.

Сутрин слушам песента на птиците през есента. Антики от древни серди нанизани като реквием на Верди.

Камбаните на храма Невси и уникалните багри и фрески на Боянската църква върховна напомнят за слава вековна.
Автор: Виктория Милчева

ГЛАРУСИ В СОФИЙСКОТО НЕБЕ

По – зли коварни птици от тях не съм срещала, дете. Те са пресметливи убийци летящи в софийското небе.
От „Дондуков“ до „Левски“ направиха гнезда чудесни. На „11-ти август“ още две – ах, дом чудесен имат те.
От морето долетели София за дом приели. Лястовички и врабчета ведно гларусите гонят всекидневно.
Сутрин рано слушам аз дяволският им звучен глас. Писъци и крясъци зловещи правят към бунището полети успешни.
Кръжат в софийското небе чакат поредната си жертва те. Стоят на пост и всеки час променят фауната и нас.

Автор: Виктория Милчева