Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Август, 2017

Простичкият смисъл на живота е в малките неща

Простичкият смисъл на живота е в малките неща. Има моменти, в които се чувстваш уморен. От болката. От липсите. От излишъците. От недадената любов или недадена дума. От човеците, които "наужким" те обичат и държат на теб. Изпитваш Себе си в най-голямата болка, в най-големия недоимък и докато преодоляваш страховете си, се научаваш да търпиш. И да обичаш.
Но има и моменти, в които се чувстваш окрилен. От вярата в доброто. И сбъднатите надежди. От тихо доловимото "обичам те". От прегръдката на любим човек и споделените мигове "щастие".
В тези моменти разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща: В една протегната ръка. В едно любящо сърце. В усмивката на приятел. В очите на дете.
Радвайте се на всеки ден и посрещайте деня с усмивка! Живота е толкова хубав и прекрасен. Нека да имаме един незабравим ден изпълнен с много положителни емоции и моменти! Добрите неща се случват на тези, които вярват. По-добрите неща - на тези, които са търпеливи. Най-доб…

ПЪРВОЛАЧЕ

Носим букети в ръце.
Училището ни събира в клас.
Трепти моето сърце.
Звънеца бие със звучен глас.

Вече съм юнак голям.
Аз имам и букварче ново.
Буквичките вече знам.
За първоклаче съм готово.

С гордост ставам първи клас.
Задачите смятам с лекота.
Чета буквите в захлас.
За мен да чета е радостта.

Радвам аз мама, татко
и за награда ме целуват.
Вечер заспивам сладко.
Всеки ден те ми се любуват.
Автор: Виктория Милчева


ДАЛИ ЩАСТИЕТО ОТНОВО ЩЕ ВЪРНА?

О, живот, тъй тежък си и тъжен. Моя нелека съдба, защо радостта си тръгна.
В сърцето ме пробожда предателски ръжен,
даже времето, стрелките на часовника върна.
За последен път се обеждавам,
че любов за добрите хора няма.
Аз душата за приятеля давам,
а той ме натири в житейската яма.
Любовта много често е несподелена,
тя понякога само на лист е изразена.
За поета обич в сърцето е родена,
а с щастие не всички са дарени.
Мъка чиста сърцето ми разяжда,
защо любовта си тръгна внезапно.
Толкова пътища извървях безвъзвратно.
Дали щастието отново ще върна? Автор: Виктория Милчева