Пропускане към основното съдържание

ДАЛИ ЩАСТИЕТО ОТНОВО ЩЕ ВЪРНА?











О, живот, тъй тежък си и тъжен.
Моя нелека съдба, защо радостта си тръгна.
В сърцето ме пробожда предателски ръжен,
даже времето, стрелките на часовника върна.

За последен път се обеждавам,
че любов за добрите хора няма.
Аз душата за приятеля давам,
а той ме натири в житейската яма.

Любовта много често е несподелена,
тя понякога само на лист е изразена.
За поета обич в сърцето е родена,
а с щастие не всички са дарени.

Мъка чиста сърцето ми разяжда,
защо любовта си тръгна внезапно.
Толкова пътища извървях безвъзвратно.
Дали щастието отново ще върна?
Автор: Виктория Милчева
 

Коментари

Популярни публикации от този блог

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Знаеш ли, откакто свят светува любовта от древни времена царува. След срещи пълни с радост и любов обгърнати от щастие и нежен зов.
Две души след вино се опиват и по цели  нощти не заспиват. Гребватблаженството с пълни шепи забравят мъки и страдания нелепи.
Сърца ранени в живота се събират и топлината взаимно те намират. Думи тежки понякога се чуват, но обединени душите им добруват.
Когато няма на кого да се опрат бариерите от злини сами рушат, за да се почувстваш спокоен и щастлив прескачаш дигите и приятеля лъжлив.
Искаш ли ти да се опреш на мъжко рамо и да се почувстваш защитен, радостен само, потърси щастието скрито дълбоко в твоето тяло то ще премини стремглаво през пампаси цяло.
Повярвай в истинската, чиста любов. опианен от жаждата и нежния зов

ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА

Съдбата ми бе отредила живот нелек, но като маяк се появи и я промени. Помислих, че е минал не ден, а век, който модифицира моите съдбини.
Какво е да си единствена жена разбрах. Дарена с обич, изобилие, засмяна. Да летя със славеите успях - щастлива, красива, пременена.
При теб ще долетя през океана - нежно ще прегърна силното ти рамо. Ще повтарям колко те обичам и пред Бога вечно ще се вричам.
Чуй сега! Живота нека да тече, като река мъките ни да отмива. Зло и болест със сърп да отсече и с благодат чист да ни залива. Автор: Виктория Милчева

ИСКАМ ДА СЪМ ЩАСТЛИВА

Какво е щастието, често се питам?
Какво иска да постигне раненото сърце?
Зная, аз съм права, вървя – не залитам,
желая с теб да вплетем влюбено ръце в ръце.

Нима не можеш ти прага да преминеш?
Опитай се да забравиш звука на парите.
С мен през бурите ти няма да останеш,
двама с тебе ще преминем дори през горите.

Остани, недей мисли за бъдните дни!
Остани до мен, мой принце, горди соколе!
Ще сме щастливи ние чак до старини.
Аз съм свикнала и ще преминавам отколе.

Да вървим срещу вятъра не е лесно.
Много трудности и проблеми ще има пред нас,
но знай идва време прекрасно, чудесно,
пълно с нежност, любов и безумна страст.

Сега даже птиците ще ни завидят.
Ето дори и за нас ще настане звезден час.
Звездите среднощни любовта ще видят.
Ще попаднем във вихъра на небесната власт.
Автор:Виктория Милчева