Пропускане към основното съдържание

ДАЛИ ЩАСТИЕТО ОТНОВО ЩЕ ВЪРНА?











О, живот, тъй тежък си и тъжен.
Моя нелека съдба, защо радостта си тръгна.
В сърцето ме пробожда предателски ръжен,
даже времето, стрелките на часовника върна.

За последен път се обеждавам,
че любов за добрите хора няма.
Аз душата за приятеля давам,
а той ме натири в житейската яма.

Любовта много често е несподелена,
тя понякога само на лист е изразена.
За поета обич в сърцето е родена,
а с щастие не всички са дарени.

Мъка чиста сърцето ми разяжда,
защо любовта си тръгна внезапно.
Толкова пътища извървях безвъзвратно.
Дали щастието отново ще върна?
Автор: Виктория Милчева
 

Коментари

Популярни публикации от този блог

НЯМА ДА КРИЯ

Няма да крия и пред теб ще призная искамти

РОМАНТИКА

Никой не може да ми отнеме
дните и нощите съкровени.
Знам, че той на ръце ще ме вземе -
да летим от любов окрилени.


Жадувам деня, в който ще го зърна.
Ще дойде той силно да ме прегърне
с чиста обич и аз ще му отвърна
и с искрена страст той ще ме загърне.


Любовна романтика се носи в ефира
дава ми букет от нежни бели рози.
Спотаен лъч съдбовен нас ни събира
облива ни със страст в огромни дози.

Автор: Виктория Милчева


ОБИЧАЙ МЕ НАВЕКИ

Обичам те с душа ангелски чиста, свята.
Очите ми искам вечно да целуваш.
Обичам те като нежно цвете в полята
и с мен, и с вятъра волно да лудуваш.

Унася ме гласът ти мелодично.
Обичам на гръдта ти да се сгуша.
Нека дишат сърцата ни ритмично
и нежни думи душата ми да слуша.

Не искам празни клетви винаги да чувам.
Не искам оправдания разни да мълвиш.
По пътища безкрайни тръгвам да пътувам
и желая с вярност и с любов да ме дариш.

Обичай ме навеки – аз съм пойна птица.
Обичай ме за това, което съм за теб.
Нека в живота твой да бъда аз кралица
забрави за нрава си надменен и нелеп.

Нека нашата любов да разцъфтява
като ухайна роза с аромата да пленява,
но не забравяй, че тя с любов дарява,
но и с бодлите си жестоко може да ранява.
Автор: Виктория Милчева