Виктория Милчева стихове АРТ

В един приказен зимен ден две пухкави зайчета игриви къщичка уютна построили дом чуден за Коледа украсили. Сняг се сипе на парцали  зайчета гости скъпи чакали. Вълчо и Мецана бързат през гората усещат на трапезата аромата. И зимата животни ще събере през суровото зимно време. Неудържимо с сняг валеше, тъй както през зимата вали. Но внезапно Мецана се подхлъзна, уплашено нададе силен вик. За секунда я хвана Вълчо и дръзна каза ѝ отваряй си очите всеки миг. И глуповато Лиса се ослуша, усетила другарка топлина. Свенливо между тях се сгуши премръзнала почувства добрина. Снежинките ли тъй горяха или за миг изгаряха звезди. Те тръгнаха, след тях вървяха незаличими другарските следи. А зимата величествена токущо беше разкрила свойте истински красоти: снегът натрупал наоколо блестеше... И оттогава навсякъде все блести.  При зайчета всички се скрили птици, животни, полски мишки. Задружни всички ръченици заиграли чудни песни в този зимен час изпяли. Приказката тук сега приключва

Сняг се сипе на парцали студ настана вред навън. Лицата детски запламтяли и ето спря училищният звън.  И в тази студена, бяла зимна нощ Коледна елха засияя в полунощ. С песни, танци и спомени чудесни с надежда очакващи дни успешни. Приказка бяла, снежна, пленителна си ти Коледа сбъдваш желанията за минути! Здраве, щастие, любов да има по света и нека да ни се сбъдне всяка една мечта! Ангел хранител бди тихо в този късен час даващ упование, искара за всички нас. Днес притихнало е всичко, чудото чака,  да отворим сърцата за добротата свята. Автор: Виктория Милчева

Алфа,Омега, Делта, Гама тест трябва да си правя. Плюнка пюя сутрин във фунийка пункция в носът правим в дружинка. Със зелен сертификат ни задължават ох, за ваксината всеки ден ни убеждават. Досега казваха предпазвала е тя, а сега само повдига имунитета ама пак знай драги, че ще се разболееш можеш дори, ако оцелееш, да оглушееш... По телевизията теглят се лотарии, награждават ги боцналите комарджии. Сто смарт часовника знай ще раздадат малка част ваксинирали ще възнаградят! На други кмета подарява им море толкова струва човешкото здраве! Във Варна предлагат им валчери за пазар, ако се ваксинират пред техният хангар. Хората се вдигат вече на протест без зелен сертификат ще минеш днес. Автор: Виктория Милчева

Едно братче и сестричка играли вчера на жумичка. При кокошките се скрили там три яйчица открили. После на тавана те видели пет мишчици там живеели. Котака бързо ги надуши награда знай той заслужи. Видели дечицата на двора две козлета избягали от обора Врабчето им се караше от стобора: - Бързо прибирайте се при отбора! Дечицата изморени от играта нахранили кучето Шаро за финала. По леглата изтощени те легнали пълната Луната в захлас гледали. Автор: Виктория Милчева

Аз съм Миша, малката умница  по математиката съм царица.  От бати Тони знания получих  и цифрите играейки изучих!  А сега знайте във този час самичка ще ви ги припомня аз.   Ей, сега незабавно ще ги кажа,  че ги помня, мога да покажа.  И така: най-отпред в редичка е подредена първо единичка.  Давам ти бързо два бонбона с какво още мога да помогна.  Двойката е лебед ченоглав  във езерото е най-твърдоглав.  Две козлета, знам, че спорили  и на мостчето се преборили.  Триъгълникът има три страни  да кажа, че са много остри. Припомних си за три сърнички  три сестрички най-добрички. Четири пък е естествено число  тайната ми разкри знай тати Иво. Кончета, кученца, мечета  всички имат четири крачета.  Пет е като половин самолет, а след него лети един въртолет. Пет са пръсчетата на ръката,  както и на всеки от краката.  Ето, вижте всички най-накрая цифричките до пет добре ги зная. А сега прочетете ги най-отпред  и кажете ми ги без грашка подред. Автор: Виктория Милчева

Хей дечица мили, тук елате да попишем с вас числата! Кръгче цветно рисувате с бой  нуличка на листчето вече се откри. Нека сега почнем със едно, най-отпред знайте се пише то. Антончо хвана Миша за ръчички- ето две сърнички, две вълнички. Нарисуваха маймунки вече три те са много хубави отстрани. Пролет, лято, есен, зима, четири сезона винаги има.  Антон сега научи ме на пет. След него знам идва шест. Миша казва седмицата има дни. Те са седем, не го забравяй, запомни! Автор: Виктория Милчева

Мое мъничко момиченце фино, изваяно кокиченце. Ти с радост даряваш ни деня с щастие огряваш ни света. С любов сплотяваш всички като лятото сладкопойни птички. Ти сладост си тъй голяма ще бъдеш отмяната на мама. Виктория Милчева

Влака хващам в пет,  а от София самолет.  Слизам на Бургас  и към Шумен тръгвам аз.  Със колата в комбина  долина ще подмина.  Ах, ще минавам из селата  сбъдвайки сама мечтата.  Родината да обиколя   и малко ще се изморя.   Видин, Варна и Балчик  ол,мале този трафик.  Знай аз вече нямам газ  връщам се във нас. Автор: Виктория Милчева

Любовта ни винаги ще оцелява за мен ти си маяк края океана. Караш ме да съм щастлива като в Рая да съм твоята нежна дива, да пламтя. Думи нежни нижат се към мен. Докосваш с искрена любов душата. С колко обич ме даряваш всеки ден и в миг прогонваш с топлина бурята. За теб съм птица сладкопойна вълна от щастие с любовни ноти. Нося заранта с радост многобройна, слънчевият диск на небесните коти. С мен всеки ден акостираш кораба и лудуваш до изгрева всяка нощ. Зная, двама носим в сърцата доброта и на звездите тайната им мощ. Автор: Виктория Милчева 04.10.2021г.

Любовта е ти да помогнеш да се раздаваш и да дадеш, надежда за ново начало, подслон, дом, уют и утеха, да жънем заедно успеха. Да имаме взаимна   мечта, давайки си истинска клетва. Любовта е да дадеш душата си без жал и да знаеш отново какво наистина си дал! Автор: Виктория Милчева

Жаркото слънце ни напича и с любимото лято пак наднича над морета, планини, океани, буйни реки и равнини големи. Взимам бански, топка, сладолед и тичам за морето идва ред. Морските вълни като балеринки на плажа скачат като раковини. От зори парят слънчевите лъчи чакат ни безгрижни детски дни. Хей, чуй не искам зимата да идва, а лятото свойте тайни да разкрива. Аква парка от детски смях ехти лятото дарява сбъднати мечти. Приятели от зори до късен мрак ще играем заедно всеки ден пак. Автор: Виктория Милчева

Здравей, прекрасно лято ти дойде  слънцето пече,  по силно, по жарко. Плуваме  всички в спокойното море,  разпръсват се облаци в  небето ярко.   През лятото всичко е много добре: слънцето, морето и пясъка на плажа,  искам аз да  чувствам повече вълните и красотата на пейзажа.   Сега навън е прекрасно лято,  напълваме  си сърцето с топлина.  Пясъка горещ блести като злато всичко е прекрасно и правим добрина. Автор: Виктория Милчева

Лети самолетче, лети, отнесено от вятъра хвърчи, украсено в чудни цветове, в хоризонта на безкрайното небе. Гонят те  неспирно хиляди деца, но не могат да те хванат в тези небеса! Без посока волно в небето  ти летиш и с помощта на въздуха на далеч хвърчиш! И детските души пусти остават самолетчето далеч отлетя, уви! Щом то отмине от малките очи потичат едрите, дълбоки сълзи! Вятърко в мигом ти го връщай, за да има много веселби големи. Отново  да няма никакви проблеми. и да се повтаря този чуден  детски рай! Автор Виктория Милчева-Тори М

Кошер чуден за къщичка си имаш пчеличке лекокрила с много сила летиш усърдно от  цвят на цвят набираш за нас слънчев аромат. Пчеличка разузнавачке всеки час събираш нектар чудотворен, ти за нас отбираш. Неуморима, грижлива и много работлива трудиш се под дърво и камък ти не спираш. Пчеличке медоноске, дива с дрешки златни пчелите работнички в кошера са най-важни.  Труди се твоята колония до късен мрак и на заранта отново тръгват пак и пак. Дядо винаги от пчелната питата събира мед дивен, вкусен,  за зимата да има, за да мажа аз  сутрин рано на филийка от ароматния букет събран от всяка булка. С гордост споменавам навред твойто име ти даряваш ни тайнствено, вълшебно  биле. За нас богиня  си знай за цял един народ за дълголетие на всеки  български  род. Автор: Виктория Милчева - Тори М

Дерзая - стичат се горчиви сълзи от очите, като бурна река плаче ранената душа. Сърцето кърви, чувствам, научих уроците в миг несподелена остана житейската мечта.   Лъгах се - в живота от него съм обичана, желана. Вярно вричах се, повярвах в любовта голяма. Защо, приятелю, предаде ме и отвори бездна, рана? С лекота затръшна вратата, по пътя вярата потъна в яма. Аз виждам: разкаяние в нощта. И знам, че там – зад всяка врата и стена – страда още една отхвърлена душа на живота. Вярвам, Господи! В живота ще бъда щастлива, колчем истински, без страх аз ще обичам. Ще заживее вярата в душата красива, грееща звезда на любимия аз се вричам.     Днес тъмни облаци закриват слънцето от очите вярата е непоклатима, след предателство горчиво. Беше сън лош отново ще грейнат лъчите, ще срещна зората, по-силна, по-мъдра без облаче сиво.  Автор: Виктория Милчева- Тори М

Ръцете ти мъжки големи, които ме галят тъй нежно, са гларусите до мен долетели, от дунавските простори крайбрежни. Душата ти-галеща щедро и ласки, и плам, и утеха, и обич, завинаги вечна сърцето ми в себе си взеха. Автор: Виктория Милчева-Тори М 18.06.2019 г.

Любовта! Не е само нежни думи. Слова - може да бъде трудно, в главата се върти. А душата,  малко тревожна. На моя любим мъж пиша. Фактът!  Обичам го неимоверно. Казвам, чувствам, че дишаме двама. Ти си! Само за мен,  цялата Вселена! Автор: Виктория Милчева-Тори М