Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Юни, 2016

С ЦЕЛУВКА НЕЖНА ГЛЪТКА ВИНО ДА ОТПИЕМ

Вървя сред лехите с нацъфтели рози. Тук няма фалш и лицемерни пози. Носи се мирис на нежни цветя и красота, която ме кара да летя. Имам желания и хиляди надежди с чаша вино отмятам болка и одежди. Пирина пее моята лирична песен душата ми по теб лети. Животът е чудесен! Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама. Сърцето ми зове те, любими, без драма. Искам телата с постеля топла да обвием, с   целувка нежна глътка вино да отпием. Не искам повече болка и тъга. Ела! Остани при мене навеки сега! Искам да усещам сърцето ти лудо да преживеем двама поредното чудо. Чакам те! Къде се бавиш, мили? Ела! Да те чакам вече нямам сили. Искам със светлина живота ми да озариш. Любов,внимание и нежност да ми дариш. Да почувствам, че отново аз живея, че с   хиляди мечти не спирам да лудея. С чаша руйно вино в буйна младост да отпием първа глътка обща радост. От копнежи тялото ми нежно тръпне. Мрачната завес

ПРИЯТЕЛИ МИЛИ

Докога ще бъда използвана, тормозена? Докога ще бъда самотна и тъжна роза? Не ще пролея и една сълза мимозена. Ще изправяли   снагата в горда поза. Тъгувам аз, но ще намеря жизнени сили и ще тръгна по трънливия и единствен път. По друм стръмен ще мина аз с приятели мили, които болката ще излекуват в родния кът. Вървя напред смело и гледам с поглед дързък,благ. Успехи ще жъна. Аз съм млада и красива. Ще премина успешно   през стръмния висок праг и през мъглата студена, гъста   и сива. Зная пътят ще бъде труден, осеян с мини, с много заложени опасни, страшни   капани. Ще мине време и болката ми   ще отмине, ще заздравеят в сърцето дълбоките рани . Вървя все напред и черпя аз жизненисили, от въздуха, от вятъра ,   от верните   ръце. До мен ще   има обич и приятели мили, които топлят моето изстрадало сърце. Автор: Виктория Милчева