Публикации

СЪРЦЕТО ЛЕТИ ОКРИЛЕНО

Изображение
Светът се движи воден от сърцата ни.            В летящи хора има много завист и неясна злоба.  Но сърцето лети търси само доброта и любов, и всеки ден ни то подсказва"не искам","не мога". Събира чудаци, мечтатели с порив нов, с него летим в необятения простор.                    С него докосваме най-далечни звезди, и тичаме, и всяка секунда се радваме без умора, отхвърлили отрова от лъжовните хора.         Издирвайки най-нежните, най-искрени слова, и с тях разчупваме леда, и мрака във затвора,  и си откриваме истинска, и чиста светлина. Сърцето лети окрилено всичко то усеща,     и страда ако някой без страдание го съкруши. То превива се и ридае без пощада, с най-чистите, най-искрени сълзи. Сърцето лети окрилено, ежедневно ни напомня, че само добротата може да ни стопля.  Със пари не се урежда път към Рая, там не можеш да си купиш стая. ...

ОБИЧАМ ТЕ, МЕЧТАНИЕ

Изображение
Обичам да потъвам в погледа ти,  боли, ако пулсът ти не се слива с моя! Истински с теб всеки миг се усещаме часовете минават, блянове преследваме, а душите ни мигом се сливат, мечтите ни хоризонти откриват. Твоето щастие зная е мое  един поглед ще те трогне. Мен във тебе аз откривам единствено за теб аз дишам часът на щастие не отмивам. Тишината в нас е спокойствие а доверието ни има сила необяснима. На теб истинска любов отново давам и взимам от теб без отчет една химера имаме постижима... Автор: Виктория Милчева  20. 05. 2024 г. посветено е на Иво 💕💕💕🐰

ВЯРА В ЖИВОТА

Изображение
Вярвам в живота. В чудесата. И с усмивка. Аз дишам дълбоко, живея, творя децата си неотлъчно всеки ден закрилям. Тъй както умея с много любов топлина, обич, надежда  с дерзания. Аз боря се до колкото мога.  Живота е тежък, но истински хубав.     В сънища тъмни и неразбрани. В ежедневието си неминуемо обичам. Мъжа ми обожавам  в него се вричам. За него аз живея мечтая, копнея. Дните с него деля истински живея. Дарявам добро на хора в нужда. Залъка хляб на бедния без да се замисля намига ще дам. И радост истинска аз ще изпитам, че отново направих някой щастлив. В малкото щастие. И в малките тайни. Аз вяря не губя. Прошка давам. Лукавия сам да се оправя С глава вдигната продължавам напред. В блаженна развръзка. В очарованието, заходно вричане. В моите стихове - наивни и дръзки. И с надежда Аз силно обичам. Правилните пътища. С хора. И с истини. С топлината на дом и огнище. Смирено пристъпвам. Със сълзи на пречистване. С любовта, без която не мога да ди...

Писмо до себе си

Изображение
Писмо до себе си аз пиша на мечтата си ще дам крилца. Споделяйки какво много искам в писмото си на вас ще издам. Когато стана толкова голяма колкото сега е моята мама. Искам аз да бъда звезда да оставя след мен следа. Ходя на танци, пиано и вокал  на театъра съм се отдала. Вече снимах се в реклама и сериал спомени чудни аз в шепи сбирам. Мечтая да покоря чуждите сцени и да сбъдна мечтите си смели. А, когато имам истинска муза стиховете мои тя ще слуша. Искам да имам професия втора с нея да помагам на всички хора. Когато стана много голяма  ще стана и лекарка аз зная. Ще помагам на малки и големи идвайки при мен с проблеми. Лекции ще преподавам на студенти ще имам незабравими срещи. С професиите си ще обиколя света  и ще оставя след мен незаличима следа.  Писмото си тук ще приключа  дано в живота си да сполуча.  Автор: Виктория Милчева 

КОСМОНАВТИ

Изображение
Миша и Антон са вече космонавти с астрономията твърде запознати. Полетяха в космоса с ракета, виждат в миг първата комета. Пред тях открива се хоризонт като нежно черно кадифе. Зърнаха звездите в близост на пистата в чудното небе. Пристигнаха двамата на Луната и селфи изпратиха на Земята. Кацнаха с ракетата на Уран и се срещнаха се с уранците, които приличат уругвайците. Млечния път от край до край се разпростира някак лесно, сякаш някой нарочно е разсипал топла чаша мляко по небето. Но има също, разбира се в небето  една малка и голяма мечка, зоо царство в звездна система, което виждат от всичките страни. Отпътуваха щастливи към Земята, с усмивка изпълнили мечтата. С ракетата кацнаха успешно полета преми тъй чудесно. От Плутон се чу силен звън. Бързо скочиха Миша и Антон навън спогледаха се двамата тогава, че всичко е било просто сън.  05.01.2024 Автор: Виктория Милчева 

ДЕТСКА ГРАДИНА

Изображение
Слънчо чуден дъжда прогони така спокойно силничко блести, всички в градината сме доволни и ще играем на игрите модни. Вижте ми шареното пони засмени ще го яздиме с Тони. После ще играем на война заедно с другите деца!   Аз съм полицаиката Миша сбъркате ли фиша ще ви напиша. Имам си белезници и пистолет и ще внасям в градината ред. Сега ще играем с тебешири и рисуваме разноцветни картини. Сами нарисума розов крокодил по голям и страшен от този в Нил.   Жълтия петел на Жорко седи до заека на Бойко. С момичетата играем на въже карат се да не стоим на слънце. В групата ни „ Малкия принц” на обяд спокойно всичси спим. Като станем в три след закуска всеки от нас с мама градината напуска. Автор: Виктория Милчева

Изповед на твореца

Изображение
Моите стихове са тъй различни пълни със степна прохлада и топлина. Сладки като мед - нежни като коприна може да се нарекат понякога наивни. Тъжни и горчиви като пелинът с тях раните в душата си лекувам. Просто поетеса съм не се преструвам разкривайки моят житейски път. Пиша от душа-стиховете се реят думите и римите в тях живеят. От всеки ред история се ражда топлина и студ - равномерна и странна. Поезията ми харесват я други не това не може да ме натъжи и спре. Стиховете ми са от същия вид като времето от изминала година. Всеки път – аз правя равносметка, не обвинявам никой, но в мен отеква. Може би е глупаво да искам много нещо ново ще напиша твърде скоро. Автор: Виктория Милчева