Пропускане към основното съдържание

Публикации

НАМЕРИХ ТЕ

Скорошни публикации

СКЪПА ,МАМО!

ДА ПОСРЕЩНЕМ ЗОРАТА

Когато затворя очи мечтая за теб. 
Рисувам картини, разказ за цели години. 
Устните ти! Колко меки са като кадифе. 
Ръцете ти! Помня как носеше първото ни кафе.
 Неподозираш! Знам всичко за теб наизуст 
и обличах те в дъх от нежни рими. 
Въздишам! Действията ти бяха неоспорими. 
Нашият свят беше написан с твоето име! 
Как всичко с любов двама ще бориме. 
Аз тайничко сричам, изричам - Обичам! 
Далеч ли си? Аз съм капка дъжд и в очите сълзи. 
Прокрадвам се като слънчев лъч и дотичвам. 
Аз рисувам те с думи. Ти си моят копнеж. 
Аз те паля с божествена целувка - магия. 
Сбогувам се с дъжда. Приказен вървеж. 
Аз без страх в най-топлата прегръдка се скривам. 
Ти си страст, съблазън, а аз до теб нежна дива. 
Във вълшебните нощи съм щастлива, самодива. 
Ти си тъй бездиханен във всеки мой стих, 
всеки скъп спомен в съзнанието ти поразлиствам. 
Дни и нощи ще разказвам притчи за теб. 
С много любов за други години някога. 
Във всеки мой ден лъха истинска любов
 и те търся сред лъчите да посрещнем зората,
 в приказката …

ТВОЯТА НЕЖНА АЛФА

Ти знаеш ли, подари ми част от твоите мечти. 
Вятърът , топъл, закачливо милва моите коси... 
Вълните нежно плискат нашите нозе 
в приказен танц притиснати държим се за ръце.

Не предполагаш, желанията ни истински изглеждат,
а думите ти - знаех, че не са фалшиви и измамни, 
очите ми търсят те – само в теб се вглеждат. 
Мечтаем! Телата ще се слеят в страсти безсрамни. 

Ти помниш ли, когато предложи ми любов. 
Повярвах ти! Мелодия нежна звучи от арфа. 
Изпитания много имахме в нашия живот
единствена ще съм, и твоя нежна Алфа.
Автор: Виктория Милчева

ЩЕ НАПИША ПОРЕДНАТА СОНАТА

МОЯ НЕСПИРЕН АДВЕНТ

ТЯ ТАЙНИЧКО РИСУВАШЕ КАРТИНИ

Тя тайничко рисуваше картини. През прозореца мечтаеше в нощта. Вървеше боса през лехи от рози  и къпини гонеше от живота студ  и самота.
Очакваше да дойде първа пролет. Далече да прогони ледената зима и студа. Сърцето ѝ копнее за любов, за полет, за игрите  жадувани през младостта.
Вървеше наивно в чистата любов и чакаше да дойде тоз очакван миг.. Живееше в картина пълна с цветя и зов, тъй мечтана  беше нейната любов и стих.
Рисуваше небосклона ярко син, в сърцето не таеше злоба,суета. Обичаше безкрайно своя  малък син от нежната ѝ усмивка лъха топлота. 
Автор: Виктория Милчева