Пропускане към основното съдържание

Публикации

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Скорошни публикации

ПАЛАВОТО КОТЕНЦЕ

Палаво котенце игриво,
къде пържолата си скрило?
Нямате на тавана, в мазето
да не би да си под легълцето?

Аз на столчето поседнах
и в шкафчето погледнах.
Никъде не те намирам, мило
от всички дълбоко си се скрило.

Беля голяма ти си сътворило
за пакости май си се родило.
Сладко си заспало ти сега
под завивката след голямата беля.

Автор: Виктория Милчева

Простичкият смисъл на живота е в малките неща

Простичкият смисъл на живота е в малките неща. Има моменти, в които се чувстваш уморен. От болката. От липсите. От излишъците. От недадената любов или недадена дума. От човеците, които "наужким" те обичат и държат на теб. Изпитваш Себе си в най-голямата болка, в най-големия недоимък и докато преодоляваш страховете си, се научаваш да търпиш. И да обичаш.
Но има и моменти, в които се чувстваш окрилен. От вярата в доброто. И сбъднатите надежди. От тихо доловимото "обичам те". От прегръдката на любим човек и споделените мигове "щастие".
В тези моменти разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща: В една протегната ръка. В едно любящо сърце. В усмивката на приятел. В очите на дете.
Радвайте се на всеки ден и посрещайте деня с усмивка! Живота е толкова хубав и прекрасен. Нека да имаме един незабравим ден изпълнен с много положителни емоции и моменти! Добрите неща се случват на тези, които вярват. По-добрите неща - на тези, които са търпеливи. Най-доб…

ПЪРВОЛАЧЕ

Носим букети в ръце.
Училището ни събира в клас.
Трепти моето сърце.
Звънеца бие със звучен глас.

Вече съм юнак голям.
Аз имам и букварче ново.
Буквичките вече знам.
За първоклаче съм готово.

С гордост ставам първи клас.
Задачите смятам с лекота.
Чета буквите в захлас.
За мен да чета е радостта.

Радвам аз мама, татко
и за награда ме целуват.
Вечер заспивам сладко.
Всеки ден те ми се любуват.
Автор: Виктория Милчева


ДАЛИ ЩАСТИЕТО ОТНОВО ЩЕ ВЪРНА?

О, живот, тъй тежък си и тъжен. Моя нелека съдба, защо радостта си тръгна.
В сърцето ме пробожда предателски ръжен,
даже времето, стрелките на часовника върна.
За последен път се обеждавам,
че любов за добрите хора няма.
Аз душата за приятеля давам,
а той ме натири в житейската яма.
Любовта много често е несподелена,
тя понякога само на лист е изразена.
За поета обич в сърцето е родена,
а с щастие не всички са дарени.
Мъка чиста сърцето ми разяжда,
защо любовта си тръгна внезапно.
Толкова пътища извървях безвъзвратно.
Дали щастието отново ще върна? Автор: Виктория Милчева

ПОСТАВИ МОСТ

Появи се като неканен гост и постави път, а после мост,
по който весело, щастливо да премина
и всички мъки и неволи да отмина.
Страст безумна облива ни двамина
рисуваме любовната картина.
Телата искат да се слеят в нощта
мечтаем заедно да бъдем на света.
Един без друг не можем в живота
с обич изпълнени търсим изгода.
Клетви даваме любовни всеки ден
с птиците летиш през морета към мен.
Изгарят ми любов и страст
сливат се телата ни и твойта власт.
Желаем да изградим един нов живот
за прослава на нашият български род.
Автор: Виктория Милчева

НАУЧИ МЕ ДА ЛЕТЯ

Научи ме да летя с птиците навън да не сънувам лоши истории насън.
Да те пускам близо под одеялото до мен
и да те будя с целувка нежна всеки ден.
Научихте да обичаш нежно, страстно
и да прескачаш трудностите властно.
Да не лъжеш никога в любовта-
две влюбени птици да бъдем на съвета.
Тъй отминават години, месеци и дни,
дано никой, никога да не нарани.
Да свирим и да пеем всеки ден
и ти тъй нежно винаги да си до мен.
Автор: Виктория Милчева