Пропускане към основното съдържание

Публикации

ПРИЧИНА

Скорошни публикации

РАЯ Е ТАМ

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма.
Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо.
За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх.
Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме.

Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна.

Автор: Виктория Милчева

И ЕДНА МЕЧТА

За мене ти си вода и въздуха топъл, светлина изгряваща и една мечта. Слънцето зад облака- земя и вопъл дъжд и вяра в моята душа.
За мен ти си огън изпeпeляващ на земята смразяваща, студена. Ти изтриваш, но и надежда даваш с теб в мен и в цялата вселена. Автор:Виктория Милчева

ЗАПИТАЙ ЗВЕЗДИТЕ

Ти ме попита дали съм щастлива дали ще искам с теб да полетя, обичам ли те като дивна самодива дали ти се вричам навеки в любовта.
Запитай звездите и слънцето жарко и те ще потрепнат като трепетлика. Запитай листата и те ще отвърнат след малко, че сме си двама лика прилика.

Аз мечтая за дни волни щастливи,
да те прегръщам в нощи зимни.
Желая те неспирно любими, мили
да срещам с теб утрини дивни.
Автор: Виктория Милчева

ИСКАМ ТЯЛОТО ДА ПОМНИ

Искам тялото ми да помни ласки те горещи,
да усещам твоята топлина и нежност-
с очи и устните ти галещи на свещи,
шепнещи в нощта, двамата трептиме вечно. 
Помня и ръцете ти галещи с жар.
Помня раменете ни голи и пламтящи
с нежна доброта те запалват цял пожар,
трептящи като трепетликите горещи. 
Бедрата ми нежно ти докосваш с власт
пламенно се притискат тяло в тяло,
тръпнещи  от порив с неудържима страст
превръщаме се в единно цяло...
Луната златна усмихва се над нас
на това,  което двамата творим.
Угасна - да не пречи в този час
случва се вече покрива не удържи. 
Няма я болката днес в нас вече.
Дните и нощите са ни общи и чудесни.
Сбъднаха се вече жадуваните мечти -
копнежите,  желанията и племенните дни.
Автор: Виктория Милчева

ОГНЕН ЗОВ

Студ, мраз и страх- изгарят душата ми нежна. Мраз, студ и страх- път тъмен с бодливи тръни.
Мракът трябва да премина да достигна до светлината чистотата до поляната ухайна и да грабна щастието, топлината.
Лутам се в тъмнина- мрачна, гъста, страшна. Сълзи, мъка и тъга ме разяждат от дън душа.
Крача към върха без ядове и гняв само чистота обич и любов. Слънчевият изгрев ме изправя права и ме изпълва с огнен зов.

Автор Виктория Милчева 

ДУШАТА МИ СЕ МОЛИ

Когато сълзите топли се стичат и гърлото  ми изгаря от тъга. Тогава болката изгаря ми душата и  аз се моля и мечтая за светлина.
Душата ми ранима се моли, за светли, чисти идващи дни. За дни весели и тъй лъчисит – усмивки, сбъднати мечти....
Мечтая и твърдо зная аз ще дойде деня и в моето сърце – радостта и усмивка чиста не ще слизат от моето лице.

Желая най-искрено  мечтая,
да дойде ден светъл и чист,
в който ще танцуваме до забрава,
че ще се радвам на щастие безспир.  Автор: Виктория Милчема