Виктория Милчева стихове АРТ

Искам тялото ми да помни ласки те горещи, да усещам твоята топлина и нежност- с очи и устните ти галещи на свещи, шепнещи в нощта, двамата трептиме вечно.  Помня и ръцете ти галещи с жар. Помня раменете ни голи и пламтящи с нежна доброта те запалват цял пожар, трептящи като трепетликите горещи.  Бедрата ми нежно ти докосваш с власт пламенно се притискат тяло в тяло, тръпнещи  от порив с неудържима страст превръщаме се в единно цяло... Луната златна усмихва се над нас на това,  което двамата творим. Угасна - да не пречи в този час случва се вече покрива не удържи.  Няма я болката днес в нас вече. Дните и нощите са ни общи и чудесни. Сбъднаха се вече жадуваните мечти - копнежите,  желанията и племенните дни. Автор: Виктория Милчева

Студ, мраз и страх- изгарят душата ми нежна. Мраз, студ и страх- път тъмен с бодливи тръни. Мракът трябва да премина да достигна до светлината чистотата до поляната ухайна и да грабна щастието, топлината. Лутам се в тъмнина- мрачна, гъста, страшна. Сълзи, мъка и тъга ме разяждат от дън душа. Крача към върха без ядове и гняв само чистота обич и любов. Слънчевият изгрев ме изправя права и ме изпълва с огнен зов. Автор Виктория Милчева 

Когато сълзите топли се стичат и гърлото  ми изгаря от тъга. Тогава болката изгаря ми душата и  аз се моля и мечтая за светлина. Душата ми ранима се моли, за светли, чисти идващи дни. За дни весели и тъй лъчисит – усмивки, сбъднати мечти.... Мечтая и твърдо зная аз ще дойде деня и в моето сърце – радостта и усмивка чиста не ще слизат от моето лице. Желая най - искрено  мечтая, да дойде ден светъл и чист, в който ще танцуваме до забрава, че ще се радвам на щастие безспир.        Автор: Виктория Милчема