Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2018

ИСКАМ ТЯЛОТО ДА ПОМНИ

Искам тялото ми да помни ласки те горещи,
да усещам твоята топлина и нежност-
с очи и устните ти галещи на свещи,
шепнещи в нощта, двамата трептиме вечно. 
Помня и ръцете ти галещи с жар.
Помня раменете ни голи и пламтящи
с нежна доброта те запалват цял пожар,
трептящи като трепетликите горещи. 
Бедрата ми нежно ти докосваш с власт
пламенно се притискат тяло в тяло,
тръпнещи  от порив с неудържима страст
превръщаме се в единно цяло...
Луната златна усмихва се над нас
на това,  което двамата творим.
Угасна - да не пречи в този час
случва се вече покрива не удържи. 
Няма я болката днес в нас вече.
Дните и нощите са ни общи и чудесни.
Сбъднаха се вече жадуваните мечти -
копнежите,  желанията и племенните дни.
Автор: Виктория Милчева

ОГНЕН ЗОВ

Студ, мраз и страх- изгарят душата ми нежна. Мраз, студ и страх- път тъмен с бодливи тръни.
Мракът трябва да премина да достигна до светлината чистотата до поляната ухайна и да грабна щастието, топлината.
Лутам се в тъмнина- мрачна, гъста, страшна. Сълзи, мъка и тъга ме разяждат от дън душа.
Крача към върха без ядове и гняв само чистота обич и любов. Слънчевият изгрев ме изправя права и ме изпълва с огнен зов.

Автор Виктория Милчева 

ДУШАТА МИ СЕ МОЛИ

Когато сълзите топли се стичат и гърлото  ми изгаря от тъга. Тогава болката изгаря ми душата и  аз се моля и мечтая за светлина.
Душата ми ранима се моли, за светли, чисти идващи дни. За дни весели и тъй лъчисит – усмивки, сбъднати мечти....
Мечтая и твърдо зная аз ще дойде деня и в моето сърце – радостта и усмивка чиста не ще слизат от моето лице.

Желая най-искрено  мечтая,
да дойде ден светъл и чист,
в който ще танцуваме до забрава,
че ще се радвам на щастие безспир.  Автор: Виктория Милчема