Виктория Милчева стихове АРТ

Душата ми намерите и вече съм щастлива! Забравих за самотата, вледеняваща в студа. Жива съм все по-дива, по-красива, летя, вървя с любов и светлина. Щастлива съм от сладост премаляла, по- искрена, чиста, нежна и добра. Ти ме намери- душата ми е цяла и всеки ден ти казвам от сърце благодаря! Автор: Виктория Милчева

Когато затворя очи мечтая за теб.  Рисувам картини, разказ за цели години.  Устните ти! Колко меки са като кадифе.  Ръцете ти! Помня как носеше първото ни кафе.  Неподозираш! Знам всичко за теб наизуст  и обличах те в дъх от нежни рими.  Въздишам! Действията ти бяха неоспорими.  Нашият свят беше написан с твоето име!  Как всичко с любов двама ще бориме.  Аз тайничко сричам, изричам - Обичам!  Далеч ли си? Аз съм капка дъжд и в очите сълзи.  Прокрадвам се като слънчев лъч и дотичвам.  Аз рисувам те с думи. Ти си моят копнеж.  Аз те паля с божествена целувка - магия.  Сбогувам се с дъжда. Приказен вървеж.  Аз без страх в най-топлата прегръдка се скривам.  Ти си страст, съблазън, а аз до теб нежна дива.  Във вълшебните нощи съм щастлива, самодива.  Ти си тъй бездиханен във всеки мой стих,  всеки скъп спомен в съзнанието ти поразлиствам.  Дни и нощи ще разказвам притчи за теб.  С много любов за други години някога.  Във всеки мой ден лъха истинска любов

Ти знаеш ли, подари ми част от твоите мечти.  Вятърът , топъл, закачливо милва моите коси...  Вълните нежно плискат нашите нозе  в приказен танц притиснати държим се за ръце. Не предполагаш, желанията ни истински изглеждат, а думите ти - знаех, че не са фалшиви и измамни,  очите ми търсят те – само в теб се вглеждат.  Мечтаем! Телата ще се слеят в страсти безсрамни.  Ти помниш ли, когато предложи ми любов.  Повярвах ти! Мелодия нежна звучи от арфа.  Изпитания много имахме в нашия живот единствена ще съм, и твоя нежна Алфа. Автор: Виктория Милчева

Ще напиша поредната соната диригент в нея ти ще си с наслада. За теб аз мисля и тайно те желая, без теб е пусто, за теб мечтая. Ела остани и болката за миг спри. С целувка живота ми върни! Света без теб е пуст и черен, денят без теб е дълъг и безмерен. Щастието, когато те няма е тъга. Далеч ли си   аз съм тъй усамотена! Искам да съм благословена, вдъхновена. Ти си мойто пристрастие голямо за теб   съм сладострастие желано. Със слънчеви лъчи, озаряваш ти цялата Земя даряваш с безброй светлини. Твоя поглед мил - моята душа! Това с думи не мога да опиша в сърцето ми топли спомени ще впиша. Чувствам го! Ти с любов ме отвличаш, ден след ден   все по-силно ме   привличаш. Погледна ли в с твоите очи   големи виждам безкрайни, далечни вселени. Автор: Виктория Милчева

Душата усеща, когато не подозираш с очи в мен тайничко се взираш! Съдбата, изненада направи ни случайна и знам, че не позираш,а е безкрайна! Есенни цвета, букет в ръка аз нося в теб оглеждам се и с поглед прося! Стъпвам   в студената река в захлас вървя и друг не виждам, чувам моя глас! Ти спря за миг дъхът ми, за секунда и болката забравих   бързо в рунда. Пропи с любов стихът ми,а не със зулуми, зад себе си оставих стръмни друми. Забравих   за спомени немили, драги и за сълзи тежки, горчиви, стари! Треперя като нежна струна дивна, искам да те галя със страст неспирна. Чуй с любов и нежни думи редя, знай сърцата с обич ще победят! В мен се притисни - страст вкусили бяла, отмаляла, аз ти   давам сили искам ти   да си моя неспирен Адвент, сега, во веки, нежен, благ левент! Автор: Виктория Милчева

Тя тайничко рисуваше картини. През прозореца мечтаеше в нощта. Вървеше боса през лехи от рози  и къпини гонеше от живота студ  и самота. Очакваше да дойде първа пролет. Далече да прогони ледената зима и студа. Сърцето ѝ копнее за любов, за полет, за игрите  жадувани през младостта. Вървеше наивно в чистата любов и чакаше да дойде тоз очакван миг.. Живееше в картина пълна с цветя и зов, тъй мечтана  беше нейната любов и стих. Рисуваше небосклона ярко син, в сърцето не таеше злоба,суета. Обичаше безкрайно своя  малък син от нежната ѝ усмивка лъха топлота.  Автор: Виктория Милчева

Случайни срещи в живота няма, когато двама са обзети от съдбовна драма. Животът им подхвърля нежност и целувки да плуват в любов,искри и огнени милувки. Не могат събрани заедно да се наговорят нижат се минутите една след друга, що да сторят. Сякаш се познават  не от дни, а от векове потъват в пролетно дихание от часове. Страст неспирна, огън вихри се в нощта. Сънят безумен свършва на заранта. Дали телата отново силно ще се слеят в любовна игра като птиците да лудеят. Бленуват двама без да броят часове и дните нижат се срещите, изпълват се мечтите. За ръце хванати газят по зеленият мъх към водната стряха, към блажения връх. Автор: Виктория Милчева

Дойде в живота ми    неканен гост ... П остави път,  постави   после мост  и каза: -Ти по моста премини!   И всичките неволи  отмини! Страстта  с вълни горещи ни обля   . Политнаха  от радост две тела  и, слети тихо с мрака на   нощта , решиха  само две да са в света . Две половинки от едно са те. И любовта е тяхното дете. „Обичам те!”лети  и нощ, и ден, подобно птица, литнала към мен. И ако се роди от тази страст и нов живот, и наша обща част дано под родния ни небосвод прослави  нас и българския род! Автор: Виктория Милчева

За мен си изпитание голямо, искам да се облегна на мъжкото ти рамо. Бъди мое бурно вдъхновение! Деня озари с огнено търпение! С теб виждам светлината в края на тунела остана тъмнината. Тайна ли е? С теб имам огромна сила, мога да премина през всяка лавина. С мекотата на блясъка на луната, чаша вино вино държа в ръката. Съдба дай ми отново шанс, радост и щастие в аванс! Искам с целувка страстна, да потъна в прегръдка прекрасна! Автор: Виктория Милчева

Хора много,човеци малко... Какво за мен е стойностен човек. Това е този ,който помага,който е мил, състрадателен и добросърдечен. За съжаление вече много хора избират по-лесния начин-да бъдат егоисти, които нехаят за ближните си. Те предпочитат да изоставят правилния път - пътя към добрината и правдата и да поемат към дебрите на злото, завистта и жестокостта. Затова по света има милиарди хора, но малко от тях са истински човечни. Ето например, кой е казал, че "хора" които просто си живеят, правят нещо лошо? Има "хора" нагли, които искат неща от други "хора" без да дават нищо в замяна от себе си. Те не спазват никакъв баланс в живота и само гледат да се възползват от всяка ситуация. Има "хора", на които като им се даде сила не я използват за развитието на цялото човечество, а само да уголемят собственото си Его, да задоволяват собствените си нужди, дори за сметка на останалите. За съжаление много малко са хората, които помагат на другите. Хора

Попита ме дали съм  с теб  щастлива , дали  желая с теб да полетя... О бичам  те  с любов на  самодива, обречена на теб  и   любовта. За мен ако попиташ  слънце жарко, ще трепне то  подобно     трепетлика. Листата питаш ли, ще прозвучи след малко: -Хей!  Вий сте си лика-прилика! Ще станат, зная, дните ми щастливи, прегръщам ли те  нощем в зима... Със теб са всички мигове красиви, по простата причина, че те има.     Автор: Виктория Милчева

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима. От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма. Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо. За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх. Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме. Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна. Автор: Виктория Милчева

За мене ти си вода и въздуха топъл, светлина изгряваща и една мечта. Слънцето зад облака- земя и вопъл дъжд и вяра в моята душа. За мен ти си огън изп e п e ляващ на земята смразяваща, студена. Ти изтриваш, но и надежда даваш с теб в мен и в цялата вселена. Автор:Виктория Милчева

Ти ме попита дали съм щастлива дали ще искам с теб да полетя, обичам ли те като дивна самодива дали ти се вричам навеки в любовта. Запитай звездите и слънцето жарко и те ще потрепнат като трепетлика. Запитай листата и те ще отвърнат след малко, че сме си двама лика прилика. Аз мечтая за дни волни щастливи, да те прегръщам в  нощи  зимни. Желая те неспирно любими, мили да срещам с теб утрини дивни. Автор: Виктория Милчева

Искам тялото ми да помни ласки те горещи, да усещам твоята топлина и нежност- с очи и устните ти галещи на свещи, шепнещи в нощта, двамата трептиме вечно.  Помня и ръцете ти галещи с жар. Помня раменете ни голи и пламтящи с нежна доброта те запалват цял пожар, трептящи като трепетликите горещи.  Бедрата ми нежно ти докосваш с власт пламенно се притискат тяло в тяло, тръпнещи  от порив с неудържима страст превръщаме се в единно цяло... Луната златна усмихва се над нас на това,  което двамата творим. Угасна - да не пречи в този час случва се вече покрива не удържи.  Няма я болката днес в нас вече. Дните и нощите са ни общи и чудесни. Сбъднаха се вече жадуваните мечти - копнежите,  желанията и племенните дни. Автор: Виктория Милчева