Пропускане към основното съдържание

Хора много,човеци малко

Хора много,човеци малко... Какво за мен е стойностен човек. Това е този ,който помага,който е мил, състрадателен и добросърдечен. За съжаление вече много хора избират по-лесния начин-да бъдат егоисти, които нехаят за ближните си. Те предпочитат да изоставят правилния път - пътя към добрината и правдата и да поемат към дебрите на злото, завистта и жестокостта. Затова по света има милиарди хора, но малко от тях са истински човечни. Ето например, кой е казал, че "хора" които просто си живеят, правят нещо лошо? Има "хора" нагли, които искат неща от други "хора" без да дават нищо в замяна от себе си. Те не спазват никакъв баланс в живота и само гледат да се възползват от всяка ситуация. Има "хора", на които като им се даде сила не я използват за развитието на цялото човечество, а само да уголемят собственото си Его, да задоволяват собствените си нужди, дори за сметка на останалите. За съжаление много малко са хората, които помагат на другите. Хора които не мислят само за обогатяване на материалното си съществуване. Те ще дадат нещо от себе си за този, който няма нищо . Може би причината е, че така ни учат от малки, че ако ти не си помогнеш, няма кой друг да ти помогне, и така израстваш, гледайки да помогнеш само на себе си. Нека да бъдем добри и да правим добро! Нека бъдем обичани, обичащи и благородни!

Коментари

Популярни публикации от този блог

ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА

Съдбата ми бе отредила живот нелек, но като маяк се появи и я промени. Помислих, че е минал не ден, а век, който модифицира моите съдбини.
Какво е да си единствена жена разбрах. Дарена с обич, изобилие, засмяна. Да летя със славеите успях - щастлива, красива, пременена.
При теб ще долетя през океана - нежно ще прегърна силното ти рамо. Ще повтарям колко те обичам и пред Бога вечно ще се вричам.
Чуй сега! Живота нека да тече, като река мъките ни да отмива. Зло и болест със сърп да отсече и с благодат чист да ни залива. Автор: Виктория Милчева

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ НЯМА

Случайни срещи в живота няма,
когато двама са обзети от съдбовна драма.
Животът им подхвърля нежност и целувки
да плуват в любов,искри и огнени милувки.

Не могат събрани заедно да се наговорят
нижат се минутите една след друга, що да сторят.
Сякаш се познават  не от дни, а от векове
потъват в пролетно дихание от часове.

Страст неспирна, огън вихри се в нощта.
Сънят безумен свършва на заранта.
Дали телата отново силно ще се слеят
в любовна игра като птиците да лудеят.

Бленуват двама без да броят часове и дните
нижат се срещите, изпълват се мечтите.
За ръце хванати газят по зеленият мъх
към водната стряха, към блажения връх.

Автор: Виктория Милчева

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Знаеш ли, откакто свят светува любовта от древни времена царува. След срещи пълни с радост и любов обгърнати от щастие и нежен зов.
Две души след вино се опиват и по цели  нощти не заспиват. Гребватблаженството с пълни шепи забравят мъки и страдания нелепи.
Сърца ранени в живота се събират и топлината взаимно те намират. Думи тежки понякога се чуват, но обединени душите им добруват.
Когато няма на кого да се опрат бариерите от злини сами рушат, за да се почувстваш спокоен и щастлив прескачаш дигите и приятеля лъжлив.
Искаш ли ти да се опреш на мъжко рамо и да се почувстваш защитен, радостен само, потърси щастието скрито дълбоко в твоето тяло то ще премини стремглаво през пампаси цяло.
Повярвай в истинската, чиста любов. опианен от жаждата и нежния зов