Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Април, 2018

ДАЙ МИ ШАНС

За мен си изпитание голямо,
искам да се облегна на мъжкото ти рамо.
Бъди мое бурно вдъхновение!
Деня озари с огнено търпение!
С теб виждам светлината
в края на тунела остана тъмнината.
Тайна ли е? С теб имам огромна сила,
мога да премина през всяка лавина.
С мекотата на блясъка на луната,
чаша вино вино държа в ръката.
Съдба дай ми отново шанс,
радост и щастие в аванс!
Искам с целувка страстна,
да потъна в прегръдка прекрасна!

Автор: Виктория Милчева

Хора много,човеци малко

Хора много,човеци малко... Какво за мен е стойностен човек. Това е този ,който помага,който е мил, състрадателен и добросърдечен. За съжаление вече много хора избират по-лесния начин-да бъдат егоисти, които нехаят за ближните си. Те предпочитат да изоставят правилния път - пътя към добрината и правдата и да поемат към дебрите на злото, завистта и жестокостта. Затова по света има милиарди хора, но малко от тях са истински човечни. Ето например, кой е казал, че "хора" които просто си живеят, правят нещо лошо? Има "хора" нагли, които искат неща от други "хора" без да дават нищо в замяна от себе си. Те не спазват никакъв баланс в живота и само гледат да се възползват от всяка ситуация. Има "хора", на които като им се даде сила не я използват за развитието на цялото човечество, а само да уголемят собственото си Его, да задоволяват собствените си нужди, дори за сметка на останалите. За съжаление много малко са хората, които помагат на другите. Хора ко…

ПРИЧИНА

Попита ме дали съм с теб щастлива, дали желая с теб да полетя... Обичам  те  с любов на самодива, обречена на теб и  любовта. За мен ако попиташ  слънце жарко, ще трепне то подобнотрепетлика. Листата питаш ли, ще прозвучи след малко: -Хей! Вий сте си лика-прилика! Ще станат, зная, дните ми щастливи, прегръщам ли те нощем в зима... Със теб са всички мигове красиви,

РАЯ Е ТАМ

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма.
Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо.
За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх.
Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме.

Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна.

Автор: Виктория Милчева