Виктория Милчева стихове АРТ

В един приказен зимен ден две пухкави зайчета игриви къщичка уютна построили дом чуден за Коледа украсили. Сняг се сипе на парцали  зайчета гости скъпи чакали. Вълчо и Мецана бързат през гората усещат на трапезата аромата. И зимата животни ще събере през суровото зимно време. Неудържимо с сняг валеше, тъй както през зимата вали. Но внезапно Мецана се подхлъзна, уплашено нададе силен вик. За секунда я хвана Вълчо и дръзна каза ѝ отваряй си очите всеки миг. И глуповато Лиса се ослуша, усетила другарка топлина. Свенливо между тях се сгуши премръзнала почувства добрина. Снежинките ли тъй горяха или за миг изгаряха звезди. Те тръгнаха, след тях вървяха незаличими другарските следи. А зимата величествена токущо беше разкрила свойте истински красоти: снегът натрупал наоколо блестеше... И оттогава навсякъде все блести.  При зайчета всички се скрили птици, животни, полски мишки. Задружни всички ръченици заиграли чудни песни в този зимен час изпяли. Приказката тук сега приключва

Сняг се сипе на парцали студ настана вред навън. Лицата детски запламтяли и ето спря училищният звън.  И в тази студена, бяла зимна нощ Коледна елха засияя в полунощ. С песни, танци и спомени чудесни с надежда очакващи дни успешни. Приказка бяла, снежна, пленителна си ти Коледа сбъдваш желанията за минути! Здраве, щастие, любов да има по света и нека да ни се сбъдне всяка една мечта! Ангел хранител бди тихо в този късен час даващ упование, искара за всички нас. Днес притихнало е всичко, чудото чака,  да отворим сърцата за добротата свята. Автор: Виктория Милчева