ЗИМАТА НА ЖИВОТНИТЕ В ГОРАТА

-

В един приказен зимен ден
две пухкави зайчета игриви
къщичка уютна построили
дом чуден за Коледа украсили.

Сняг се сипе на парцали 
зайчета гости скъпи чакали.
Вълчо и Мецана бързат през гората
усещат на трапезата аромата.

И зимата животни ще събере
през суровото зимно време.
Неудържимо с сняг валеше,
тъй както през зимата вали.

Но внезапно Мецана се подхлъзна,
уплашено нададе силен вик.
За секунда я хвана Вълчо и дръзна
каза ѝ отваряй си очите всеки миг.

И глуповато Лиса се ослуша,
усетила другарка топлина.
Свенливо между тях се сгуши
премръзнала почувства добрина.

Снежинките ли тъй горяха
или за миг изгаряха звезди.
Те тръгнаха, след тях вървяха
незаличими другарските следи.

А зимата величествена токущо беше
разкрила свойте истински красоти:
снегът натрупал наоколо блестеше...
И оттогава навсякъде все блести. 

При зайчета всички се скрили
птици, животни, полски мишки.
Задружни всички ръченици заиграли
чудни песни в този зимен час изпяли.

Приказката тук сега приключва
всички историята дивна ще научат.
За зимата на животните в гората
и силата на приятелството цената.
Автор: Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

-
Изображение
Хора много,човеци малко... Какво за мен е стойностен човек. Това е този ,който помага,който е мил, състрадателен и добросърдечен. За съжаление вече много хора избират по-лесния начин-да бъдат егоисти, които нехаят за ближните си. Те предпочитат да изоставят правилния път - пътя към добрината и правдата и да поемат към дебрите на злото, завистта и жестокостта. Затова по света има милиарди хора, но малко от тях са истински човечни. Ето например, кой е казал, че "хора" които просто си живеят, правят нещо лошо? Има "хора" нагли, които искат неща от други "хора" без да дават нищо в замяна от себе си. Те не спазват никакъв баланс в живота и само гледат да се възползват от всяка ситуация. Има "хора", на които като им се даде сила не я използват за развитието на цялото човечество, а само да уголемят собственото си Его, да задоволяват собствените си нужди, дори за сметка на останалите. За съжаление много малко са хората, които помагат на другите. Хора
Прочетете още

ЧЕРНО МОРЕ

-
Изображение
Пясъци топли, чисти и златисти стъпим ли на тях ставаме артисти. Слънцето весело в морето искри, скачат закачливо белите вълни. Тате и бате като рибките плуват всички в морето щуреят и лудуват. Децата не спират на плажа игри да играят за синьото море и небе заплени да мечтаят.   Вълните правят фигури в морето, облачетата имитират ги досущ в небето. В Черното морето има хиляди тайни, чувала съм за градове и истории славни. Била съм в морето сред сините вълни и от Албена имам прекрасни спомени. Автор: Виктория Милчева 
Прочетете още

Изповед на твореца

-
Изображение
Моите стихове са тъй различни пълни със степна прохлада и топлина. Сладки като мед - нежни като коприна може да се нарекат понякога наивни. Тъжни и горчиви като пелинът с тях раните в душата си лекувам. Просто поетеса съм не се преструвам разкривайки моят житейски път. Пиша от душа-стиховете се реят думите и римите в тях живеят. От всеки ред история се ражда топлина и студ - равномерна и странна. Поезията ми харесват я други не това не може да ме натъжи и спре. Стиховете ми са от същия вид като времето от изминала година. Всеки път – аз правя равносметка, не обвинявам никой, но в мен отеква. Може би е глупаво да искам много нещо ново ще напиша твърде скоро. Автор: Виктория Милчева 
Прочетете още