Пропускане към основното съдържание

Виктория Милчева

   
Виктория Милчева e родена на 3 февруари 1985 г. в град София. Завършва образованията си в родния си град. От години Виктория се занимава с маркетинг, реклама и (PR) на много известни личности.
Актриса по образование, Виктория Милчева пише от ранна възраст. Сътрудничила е на сп. „Ние жените“, „Вестник за дома“, „Куриер 5“, сп. „Черно и бяло“ и други. Работила е в детското списание „Зорница за нашите деца“, управител и отговорен редактор е на сайта „България без граници“. От 2007 г. е приета за член на Съюза на българските журналисти и е зам. председател на дружество „Меридиани“ към Съюза на българските журналисти, където отговаря за младежкия конкурс на името на Хр. Смирненски. 
От 2003 г. до момента е председател на Сдружение „Обединена младеж“.
Виктория Милчева през 2015 г. печели награда от „Европейски срещи“ за поезия и
През тази година излиза първата самостоятелна книга на Виктория Милчева с любовна лирика „Обичай ме навеки“. Потомка е на известния просветител Г. Богданов, съратник на Йоаким Груев, оставил диря в книжовното дело през Възраждането. Внучка е на двама писатели – прадядо й поетът Иван Милчев освен с великолепните си творби, остава в историята на българската литература и като първия български писател поканен в Китай през 50-те години. Автор на книги за деца и възрастни, получил посмъртно награда от Държавен архив – Монтана за това, че е дарил книги от личната си библиотекана на града
франкофония от Асоциацията за Европейски срещи и Европоезия в Париж, Франция за стихотворението - "Остани до мен". То е включено в сборник с останалите отличени творци от цяла Европа. Младата поетеса през 2015 г. спечели отличието V.I.P. MEDIA AWARDS 2015 - "Мост между българите в страната и чужбина" за сайта " България без граници“. Виктория е носителка на две поетични награди през 2007 г. - една, от които е от Академия „Алдо Моро“ – Лече, Италия. През 2014 г. Виктория е съавтор на книгата „Годината на коня - покровител на България“.
Баба й – поетесата Крася Титянова, има издадени десет книги, като детската й поема „Патилата на мишлетата“ е преведена на 4 езика. Носителка е на редица национални и международни поетични награди. В Чикаго по покана на българската творческа общност и на американска културна институция. Краси Титянова получи „Златен ритон“ за десетата стихосбирка и поздравителен адрес от Министерството на културата.
Майка й Антоанета Титянова е носител на „Златното перо“ и „Народен будител“ за публицистика и литература, на френската награда на Форум де фам медитеране.
През 2010 се ражда нейният син Антон, с който тя много се гордее.







Коментари

Популярни публикации от този блог

ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА

Съдбата ми бе отредила живот нелек, но като маяк се появи и я промени. Помислих, че е минал не ден, а век, който модифицира моите съдбини.
Какво е да си единствена жена разбрах. Дарена с обич, изобилие, засмяна. Да летя със славеите успях - щастлива, красива, пременена.
При теб ще долетя през океана - нежно ще прегърна силното ти рамо. Ще повтарям колко те обичам и пред Бога вечно ще се вричам.
Чуй сега! Живота нека да тече, като река мъките ни да отмива. Зло и болест със сърп да отсече и с благодат чист да ни залива. Автор: Виктория Милчева

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ НЯМА

Случайни срещи в живота няма,
когато двама са обзети от съдбовна драма.
Животът им подхвърля нежност и целувки
да плуват в любов,искри и огнени милувки.

Не могат събрани заедно да се наговорят
нижат се минутите една след друга, що да сторят.
Сякаш се познават  не от дни, а от векове
потъват в пролетно дихание от часове.

Страст неспирна, огън вихри се в нощта.
Сънят безумен свършва на заранта.
Дали телата отново силно ще се слеят
в любовна игра като птиците да лудеят.

Бленуват двама без да броят часове и дните
нижат се срещите, изпълват се мечтите.
За ръце хванати газят по зеленият мъх
към водната стряха, към блажения връх.

Автор: Виктория Милчева

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Знаеш ли, откакто свят светува любовта от древни времена царува. След срещи пълни с радост и любов обгърнати от щастие и нежен зов.
Две души след вино се опиват и по цели  нощти не заспиват. Гребватблаженството с пълни шепи забравят мъки и страдания нелепи.
Сърца ранени в живота се събират и топлината взаимно те намират. Думи тежки понякога се чуват, но обединени душите им добруват.
Когато няма на кого да се опрат бариерите от злини сами рушат, за да се почувстваш спокоен и щастлив прескачаш дигите и приятеля лъжлив.
Искаш ли ти да се опреш на мъжко рамо и да се почувстваш защитен, радостен само, потърси щастието скрито дълбоко в твоето тяло то ще премини стремглаво през пампаси цяло.
Повярвай в истинската, чиста любов. опианен от жаждата и нежния зов