Пропускане към основното съдържание

Виктория Милчева

   
Виктория Милчева e родена на 3 февруари 1985 г. в град София. Завършва образованията си в родния си град. От години Виктория се занимава с маркетинг, реклама и (PR) на много известни личности.
Актриса по образование, Виктория Милчева пише от ранна възраст. Сътрудничила е на сп. „Ние жените“, „Вестник за дома“, „Куриер 5“, сп. „Черно и бяло“ и други. Работила е в детското списание „Зорница за нашите деца“, управител и отговорен редактор е на сайта „България без граници“. От 2007 г. е приета за член на Съюза на българските журналисти и е зам. председател на дружество „Меридиани“ към Съюза на българските журналисти, където отговаря за младежкия конкурс на името на Хр. Смирненски. 
От 2003 г. до момента е председател на Сдружение „Обединена младеж“.
Виктория Милчева през 2015 г. печели награда от „Европейски срещи“ за поезия и
През тази година излиза първата самостоятелна книга на Виктория Милчева с любовна лирика „Обичай ме навеки“. Потомка е на известния просветител Г. Богданов, съратник на Йоаким Груев, оставил диря в книжовното дело през Възраждането. Внучка е на двама писатели – прадядо й поетът Иван Милчев освен с великолепните си творби, остава в историята на българската литература и като първия български писател поканен в Китай през 50-те години. Автор на книги за деца и възрастни, получил посмъртно награда от Държавен архив – Монтана за това, че е дарил книги от личната си библиотекана на града
франкофония от Асоциацията за Европейски срещи и Европоезия в Париж, Франция за стихотворението - "Остани до мен". То е включено в сборник с останалите отличени творци от цяла Европа. Младата поетеса през 2015 г. спечели отличието V.I.P. MEDIA AWARDS 2015 - "Мост между българите в страната и чужбина" за сайта " България без граници“. Виктория е носителка на две поетични награди през 2007 г. - една, от които е от Академия „Алдо Моро“ – Лече, Италия. През 2014 г. Виктория е съавтор на книгата „Годината на коня - покровител на България“.
Баба й – поетесата Крася Титянова, има издадени десет книги, като детската й поема „Патилата на мишлетата“ е преведена на 4 езика. Носителка е на редица национални и международни поетични награди. В Чикаго по покана на българската творческа общност и на американска културна институция. Краси Титянова получи „Златен ритон“ за десетата стихосбирка и поздравителен адрес от Министерството на културата.
Майка й Антоанета Титянова е носител на „Златното перо“ и „Народен будител“ за публицистика и литература, на френската награда на Форум де фам медитеране.
През 2010 се ражда нейният син Антон, с който тя много се гордее.







Коментари

Популярни публикации от този блог

НЯМА ДА КРИЯ

Няма да крия и пред теб ще призная искамти

РОМАНТИКА

Никой не може да ми отнеме
дните и нощите съкровени.
Знам, че той на ръце ще ме вземе -
да летим от любов окрилени.


Жадувам деня, в който ще го зърна.
Ще дойде той силно да ме прегърне
с чиста обич и аз ще му отвърна
и с искрена страст той ще ме загърне.


Любовна романтика се носи в ефира
дава ми букет от нежни бели рози.
Спотаен лъч съдбовен нас ни събира
облива ни със страст в огромни дози.

Автор: Виктория Милчева


ОБИЧАЙ МЕ НАВЕКИ

Обичам те с душа ангелски чиста, свята.
Очите ми искам вечно да целуваш.
Обичам те като нежно цвете в полята
и с мен, и с вятъра волно да лудуваш.

Унася ме гласът ти мелодично.
Обичам на гръдта ти да се сгуша.
Нека дишат сърцата ни ритмично
и нежни думи душата ми да слуша.

Не искам празни клетви винаги да чувам.
Не искам оправдания разни да мълвиш.
По пътища безкрайни тръгвам да пътувам
и желая с вярност и с любов да ме дариш.

Обичай ме навеки – аз съм пойна птица.
Обичай ме за това, което съм за теб.
Нека в живота твой да бъда аз кралица
забрави за нрава си надменен и нелеп.

Нека нашата любов да разцъфтява
като ухайна роза с аромата да пленява,
но не забравяй, че тя с любов дарява,
но и с бодлите си жестоко може да ранява.
Автор: Виктория Милчева