Пропускане към основното съдържание

ОДА ЗА ЛЮБОВТА










Знаеш ли, откакто свят светува
любовта от древни времена царува.
След срещи пълни с радост и любов
обгърнати от щастие и нежен зов.

Две души след вино се опиват
и по цели  нощти не заспиват.
Гребват блаженството с пълни шепи
забравят мъки и страдания нелепи.

Сърца ранени в живота се събират
и топлината взаимно те намират.
Думи тежки понякога се чуват,
но обединени душите им добруват.

Когато няма на кого да се опрат
бариерите от злини сами рушат,
за да се почувстваш спокоен и щастлив
прескачаш дигите и приятеля лъжлив.

Искаш ли ти да се опреш на мъжко рамо
и да се почувстваш защитен, радостен само,
потърси щастието скрито  дълбоко в твоето тяло
то ще премини  стремглаво през пампаси цяло.

Повярвай в истинската, чиста любов.
опианен от  жаждата и нежния зов.
Да цари вечно искрена любов на земята
и да носи радост и щастие в сърцата.
Автор: Виктория Милчева

Коментари

Популярни публикации от този блог

НЯМА ДА КРИЯ

Няма да крия и пред теб ще призная искамти

РОМАНТИКА

Никой не може да ми отнеме
дните и нощите съкровени.
Знам, че той на ръце ще ме вземе -
да летим от любов окрилени.


Жадувам деня, в който ще го зърна.
Ще дойде той силно да ме прегърне
с чиста обич и аз ще му отвърна
и с искрена страст той ще ме загърне.


Любовна романтика се носи в ефира
дава ми букет от нежни бели рози.
Спотаен лъч съдбовен нас ни събира
облива ни със страст в огромни дози.

Автор: Виктория Милчева


ОБИЧАЙ МЕ НАВЕКИ

Обичам те с душа ангелски чиста, свята.
Очите ми искам вечно да целуваш.
Обичам те като нежно цвете в полята
и с мен, и с вятъра волно да лудуваш.

Унася ме гласът ти мелодично.
Обичам на гръдта ти да се сгуша.
Нека дишат сърцата ни ритмично
и нежни думи душата ми да слуша.

Не искам празни клетви винаги да чувам.
Не искам оправдания разни да мълвиш.
По пътища безкрайни тръгвам да пътувам
и желая с вярност и с любов да ме дариш.

Обичай ме навеки – аз съм пойна птица.
Обичай ме за това, което съм за теб.
Нека в живота твой да бъда аз кралица
забрави за нрава си надменен и нелеп.

Нека нашата любов да разцъфтява
като ухайна роза с аромата да пленява,
но не забравяй, че тя с любов дарява,
но и с бодлите си жестоко може да ранява.
Автор: Виктория Милчева