МОЯ НЕСПИРЕН АДВЕНТ











Душата усеща, когато не подозираш
с очи в мен тайничко се взираш!
Съдбата, изненада направи ни случайна
и знам, че не позираш,а е безкрайна!
Есенни цвета, букет в ръка аз нося
в теб оглеждам се и с поглед прося!
Стъпвам  в студената река в захлас
вървя и друг не виждам, чувам моя глас!
Ти спря за миг дъхът ми, за секунда
и болката забравих  бързо в рунда.
Пропи с любов стихът ми,а не със зулуми,
зад себе си оставих стръмни друми.
Забравих  за спомени немили, драги
и за сълзи тежки, горчиви, стари!
Треперя като нежна струна дивна,
искам да те галя със страст неспирна.
Чуй с любов и нежни думи редя,
знай сърцата с обич ще победят!
В мен се притисни - страст вкусили
бяла, отмаляла, аз ти  давам сили
искам ти  да си моя неспирен Адвент,
сега, во веки, нежен, благ левент!

Автор: Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

ЧЕРНО МОРЕ

Изповед на твореца