Пропускане към основното съдържание

СНЕЖКО, СНЕЖНИЯ ЧОВЕК












        Снежинки  нижат  се  навред,
танцуват  в чуден  пирует.
Падат  усмихнати  в  захлас
и правят  дълбоки  преспи  всеки  час.

Обичам  бялата  прекрасна  зима.
Бой със снежни  топки  пак  ще  има.
Задружно от  баира  всичките  деца
Ще  се  пързаляме със ски и с шейна.

Търкаляме  голяма снежна  топка,
нея ще превърнем  в чуден Снежко.
Ще му  поставим морковче за  нос,
Две очи, уста и  метла  с поднос.

Не си  отивай бяла,  снежна  зима!
Весело  хорце  в двора  пак  ще  има,
около  нашият  прекрасен Снежко,
ще  правим още  снежни  топки Сежко.

          Автор: Виктория Милчева

Коментари

Популярни публикации от този блог

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Знаеш ли, откакто свят светува любовта от древни времена царува. След срещи пълни с радост и любов обгърнати от щастие и нежен зов.
Две души след вино се опиват и по цели  нощти не заспиват. Гребватблаженството с пълни шепи забравят мъки и страдания нелепи.
Сърца ранени в живота се събират и топлината взаимно те намират. Думи тежки понякога се чуват, но обединени душите им добруват.
Когато няма на кого да се опрат бариерите от злини сами рушат, за да се почувстваш спокоен и щастлив прескачаш дигите и приятеля лъжлив.
Искаш ли ти да се опреш на мъжко рамо и да се почувстваш защитен, радостен само, потърси щастието скрито дълбоко в твоето тяло то ще премини стремглаво през пампаси цяло.
Повярвай в истинската, чиста любов. опианен от жаждата и нежния зов

ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА

Съдбата ми бе отредила живот нелек, но като маяк се появи и я промени. Помислих, че е минал не ден, а век, който модифицира моите съдбини.
Какво е да си единствена жена разбрах. Дарена с обич, изобилие, засмяна. Да летя със славеите успях - щастлива, красива, пременена.
При теб ще долетя през океана - нежно ще прегърна силното ти рамо. Ще повтарям колко те обичам и пред Бога вечно ще се вричам.
Чуй сега! Живота нека да тече, като река мъките ни да отмива. Зло и болест със сърп да отсече и с благодат чист да ни залива. Автор: Виктория Милчева

ПЪРВОЛАЧЕ

Носим букети в ръце.
Училището ни събира в клас.
Трепти моето сърце.
Звънеца бие със звучен глас.

Вече съм юнак голям.
Аз имам и букварче ново.
Буквичките вече знам.
За първоклаче съм готово.

С гордост ставам първи клас.
Задачите смятам с лекота.
Чета буквите в захлас.
За мен да чета е радостта.

Радвам аз мама, татко
и за награда ме целуват.
Вечер заспивам сладко.
Всеки ден те ми се любуват.
Автор: Виктория Милчева