КЛАДА Е ВРЕМЕТО











Клада е времето. Гласът ми зове!
Не затварям прозореца. Радост кълве
и изпращаш към мене усмивки,
да срещна очите ти зелени и пивки.

Притихнала седя и се моля
да отмине черната неволя.
Да те прегърна силно със страст,
да потъна вечно в твоята власт.

Недей се бави! Ела, остани при мен!
Не виждаш ли идва щастливия ден!
С целувка нежна те дарявам
и сърцето до теб аз оставям.

Люби ме силно, страстно любими!
Да дочакаме дни прекрасни незабравими.
Облегната на твоето мъжко рамо
ще берем плодове от любовта ни само.

Автор:Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

ЧЕРНО МОРЕ

Изповед на твореца