ПРОСТО ЖЕНА















Жената е прекрасно цвете в полята.  
Златно камъче, непресято в реката.   
С неземна хубост напролет разцъфтява 
и с очи лъчисти с нежност озарява.   

За хората любими тя богиня e красива -   
борбена, засмяна като неземна самодива. 
Родена, за да бъде тачена и обичана. 
Да е цвете нежно - с най-мили думи наричана. 

Като роза ухайна живота с любов докосва. 
ту с шип те боцва, или с аромат те омагьосва. 
Богиня прелестна тя с обич всички ни дарява
поела на раменете съдбата ни озарява. 

Жената е майка предена и достойна, 
като птица грижовна, волна, песнопойна
Дарява любимия с нежност и утеха, 
завива рожбата си с топла, мека дреха.
  
През нощта понякога тъгува в самота.  
Неразбрана прегръща живота, радостта.  
През годините тя горда не свежда глава. 
Чува ритъма на пулса си като мълва. 
Жената иска да е вечно влюбена, желана, -  
да е ангелски красива и истински засмяна.

Автор: Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

ЧЕРНО МОРЕ

Изповед на твореца