Пропускане към основното съдържание

НАУЧИ МЕ ДА ЛЕТЯ











Научи ме да летя с птиците навън
да не сънувам лоши истории насън.
Да те пускам близо под одеялото до мен
и да те будя с целувка нежна всеки ден.

Научихте да обичаш нежно, страстно
и да прескачаш трудностите властно.
Да не лъжеш никога в любовта-
две влюбени птици да бъдем на съвета.

Тъй отминават години, месеци и дни,
дано никой, никога да не нарани.
Да свирим и да пеем всеки ден
и ти тъй нежно винаги да си до мен.
Автор: Виктория Милчева

Коментари

Популярни публикации от този блог

ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА

Съдбата ми бе отредила живот нелек, но като маяк се появи и я промени. Помислих, че е минал не ден, а век, който модифицира моите съдбини.
Какво е да си единствена жена разбрах. Дарена с обич, изобилие, засмяна. Да летя със славеите успях - щастлива, красива, пременена.
При теб ще долетя през океана - нежно ще прегърна силното ти рамо. Ще повтарям колко те обичам и пред Бога вечно ще се вричам.
Чуй сега! Живота нека да тече, като река мъките ни да отмива. Зло и болест със сърп да отсече и с благодат чист да ни залива. Автор: Виктория Милчева

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ НЯМА

Случайни срещи в живота няма,
когато двама са обзети от съдбовна драма.
Животът им подхвърля нежност и целувки
да плуват в любов,искри и огнени милувки.

Не могат събрани заедно да се наговорят
нижат се минутите една след друга, що да сторят.
Сякаш се познават  не от дни, а от векове
потъват в пролетно дихание от часове.

Страст неспирна, огън вихри се в нощта.
Сънят безумен свършва на заранта.
Дали телата отново силно ще се слеят
в любовна игра като птиците да лудеят.

Бленуват двама без да броят часове и дните
нижат се срещите, изпълват се мечтите.
За ръце хванати газят по зеленият мъх
към водната стряха, към блажения връх.

Автор: Виктория Милчева

РАЯ Е ТАМ

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма.
Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо.
За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх.
Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме.

Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна.

Автор: Виктория Милчева