Виктория Милчева стихове АРТ

Дерзая - стичат се горчиви сълзи от очите, като бурна река плаче ранената душа. Сърцето кърви, чувствам, научих уроците в миг несподелена остана житейската мечта.   Лъгах се - в живота от него съм обичана, желана. Вярно вричах се, повярвах в любовта голяма. Защо, приятелю, предаде ме и отвори бездна, рана? С лекота затръшна вратата, по пътя вярата потъна в яма. Аз виждам: разкаяние в нощта. И знам, че там – зад всяка врата и стена – страда още една отхвърлена душа на живота. Вярвам, Господи! В живота ще бъда щастлива, колчем истински, без страх аз ще обичам. Ще заживее вярата в душата красива, грееща звезда на любимия аз се вричам.     Днес тъмни облаци закриват слънцето от очите вярата е непоклатима, след предателство горчиво. Беше сън лош отново ще грейнат лъчите, ще срещна зората, по-силна, по-мъдра без облаче сиво.  Автор: Виктория Милчева- Тори М

Ръцете ти мъжки големи, които ме галят тъй нежно, са гларусите до мен долетели, от дунавските простори крайбрежни. Душата ти-галеща щедро и ласки, и плам, и утеха, и обич, завинаги вечна сърцето ми в себе си взеха. Автор: Виктория Милчева-Тори М 18.06.2019 г.

Любовта! Не е само нежни думи. Слова - може да бъде трудно, в главата се върти. А душата,  малко тревожна. На моя любим мъж пиша. Фактът!  Обичам го неимоверно. Казвам, чувствам, че дишаме двама. Ти си! Само за мен,  цялата Вселена! Автор: Виктория Милчева-Тори М

Издателство „Виделина“ представи в навечерието на пролетта и на деня на поезията стихосбирката „Обичай ме навеки“ на актрисата-журналист Виктория Милчева, илюстрирана от художника-сюрреалист Евгени Йорданов. Галерия-книжарница София Прес трудно успя да събере почитателите, дошли да насърчат творческия дебют на младите творци, като техни почитатели бяха дошли дори от Добрич, Пазарджик и Видин. Интересът към младата поетеса Виктория Милчева е разбираем, не само защото е актриса, журналистка и   ПР,   а защото тя е пряка потомка на видни българи като поетите Иван Милчев и Крася Титянова, на възрожденския просветител Георги Богданов – ученик на Йоаким Груев и деец на просветното движение през Възраждането. Член на Конфедерацията на българските писатели, зам. председател на дружество „Меридиани“ в Съюза на българските журналисти Виктория Милчева дейно участва в организацията и пиара на много арт събития, нейни стихове са публикувани в редица сборници, като през ма...

На българска земя съм аз родена- тя родина моя е и дом чудесен. С песента на славеите съм окрилена прилитам като орлица Пирин вечен и в Дунав нозе потапям аз засмяна, кръстя се в църквата в Бояна с премяна. Разпервам над Рила волни, силни криле -  орлови като на българските царе. Откърмена съм аз от родния Балкан с характер буен и с нрав дори необуздан. България за мен е опора, любов и закрила -  бащина стряха - гнездо в сърцето свила. Пазя завета на моя български род потомка съм на славен и велик народ. Горда българка съм, мила моя мамо. Крача в бъдното смело до твойто рамо. Аз дъщеря свидна търся път и брод в историята наша, в небесния свод. Автор: Виктория Милчева-Тори М

С настъпването   на пролетта, когато всичко разцъфва за нов живот, е представянето на първата самостоятелна стихосбирка “ Обичай ме навеки” на младата поетеса и журналистка Виктория Милчева. Представянето на творбата ще бъде в галерия – книжарница „София Прес”, като това е творчески дебют и на талантливия художник Евгени Йорданов като илюстратор, който е автор на илюстрациите, включени в книгата на издателска къща „Виделина”.   Популярното българско издателство, представлявано от Стефан Кирлашев, нашумяло с хитови заглавия в областта на науката, духовността, философията, психологията и културата, даде шанс за творчески прощъпулник н а двама млади творци: художник-сюрреалист Евгени Йорданов, завършил „Графика” в Националната художествена академия в класа на доц. Христо Стайков и журналистката Виктория Милчева . Авторката е пряка потомка на поета Иван Милчев,на   спортният журналист ветеран Силвестър Милчев, на писателката Крася Титянова и на възрожденския просв...

Седя под сранджанското дърво бяло и с тъга мисля, а сърцето ми ридае. Сълзи се стичат по лицето ми вяло защо се влюбих в теб,   аз сама не зная? Величествено тече река Велека и сърцето ми от Демиркапу зове? Каква е тази моя съдба нелека – разочарование носи, раздели кове? Защо открадна съня ми и моята душа? Зящо нежни пориви в мен запали? Открих в теб приятел и моя мечта. Не искам игри нечестни, чувства вяли! Най – неподходящ и измамен се оказа. Защо   избрах да се влюбя в теб не   зная? Водите на Велека ми подсказа да гледам   човека в очите, а не да гадая. Защо с думи вълшебни ме омая? Защо разби на парчета моите мечти? Вместо да тръгнем двама към Рая, сега на два далечни бряга сме аз и ти. Още не спирам за теб да тъгувам. Нека Велека събира моите сълзи. Сред твойте буйни все още плувам, но за теб сега и завинаги сърцето ми мълчи. Автор:  Виктория Милчева