Пропускане към основното съдържание

ПОТОМКА











На българска земя съм аз родена-
тя родина моя е и дом чудесен.
С песента на славеите съм окрилена
прилитам като орлица Пирин вечен
и в Дунав нозе потапям аз засмяна,
кръстя се в църквата в Бояна с премяна.
Разпервам над Рила волни, силни криле - 
орлови като на българските крале.
Откърмена съм аз от родния Балкан
с характер буен и с нрав дори неубоздан.
България за мен е опора, любов и закрила - 
бащина стряха - гнездо в сърцето свила.
Пазя завета на моя български род
потомка съм на славен и велик народ.
Горда българка съм, мила моя мамо.
Крача в бъдното смело до тойто рамо.
Аз дъщеря свидна търся път и брод
в историята наша, в небесния свод.
Автор: Виктория Милчева

Коментари

Популярни публикации от този блог

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ НЯМА

Случайни срещи в живота няма,
когато двама са обзети от съдбовна драма.
Животът им подхвърля нежност и целувки
да плуват в любов,искри и огнени милувки.

Не могат събрани заедно да се наговорят
нижат се минутите една след друга, що да сторят.
Сякаш се познават  не от дни, а от векове
потъват в пролетно дихание от часове.

Страст неспирна, огън вихри се в нощта.
Сънят безумен свършва на заранта.
Дали телата отново силно ще се слеят
в любовна игра като птиците да лудеят.

Бленуват двама без да броят часове и дните
нижат се срещите, изпълват се мечтите.
За ръце хванати газят по зеленият мъх
към водната стряха, към блажения връх.

Автор: Виктория Милчева

РАЯ Е ТАМ

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма.
Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо.
За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх.
Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме.

Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна.

Автор: Виктория Милчева

„Обичай ме навеки“ е поетичният дебют на писателката, журналист Виктория Милчева