Пропускане към основното съдържание

„Обичай ме навеки” – творчески дебют на младата поетеса и журналистка Виктория Милчева


С настъпването  на пролетта, когато всичко разцъфва за нов живот, е представянето на първата самостоятелна стихосбирка “Обичай ме навеки” на младата поетеса и журналистка Виктория Милчева. Представянето на творбата ще бъде в галерия – книжарница „София Прес”, като това е творчески дебют и на талантливия художник Евгени Йорданов като илюстратор, който е автор на илюстрациите, включени в книгата на издателска къща „Виделина”. 
Популярното българско издателство, представлявано от
Стефан Кирлашев, нашумяло с хитови заглавия в областта на науката, духовността, философията, психологията и културата, даде шанс за творчески прощъпулник на двама млади творци: художник-сюрреалист Евгени Йорданов, завършил „Графика” в Националната художествена академия в класа на доц. Христо Стайков и журналистката Виктория Милчева . Авторката е пряка потомка на поета Иван Милчев,на  спортният журналист ветеран Силвестър Милчев, на писателката Крася Титянова и на възрожденския просветител Георги Богданов, възпитаник на Йоаким Груев.
Издателска къща „Виделина“ от 1994 г. до момента е публикувало творбите на десетки български и чужди творци, като издаването на стихосбирката на Виктория Милчева съвпадна с голямата награда, която  получи авторката от европейската асоциация за поезия Еuro Poesie –Париж за стихотворението ѝ „С  целувка нежна глътка вино да отпием“.

Коментари

Популярни публикации от този блог

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ НЯМА

Случайни срещи в живота няма,
когато двама са обзети от съдбовна драма.
Животът им подхвърля нежност и целувки
да плуват в любов,искри и огнени милувки.

Не могат събрани заедно да се наговорят
нижат се минутите една след друга, що да сторят.
Сякаш се познават  не от дни, а от векове
потъват в пролетно дихание от часове.

Страст неспирна, огън вихри се в нощта.
Сънят безумен свършва на заранта.
Дали телата отново силно ще се слеят
в любовна игра като птиците да лудеят.

Бленуват двама без да броят часове и дните
нижат се срещите, изпълват се мечтите.
За ръце хванати газят по зеленият мъх
към водната стряха, към блажения връх.

Автор: Виктория Милчева

РАЯ Е ТАМ

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма.
Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо.
За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх.
Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме.

Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна.

Автор: Виктория Милчева

МОСТ

Дойде в живота ми неканен гост... Постави път, поставипосле мост и каза: -Ти по моста премини!
И всичките неволи отмини! Страстта  с вълни горещи ни обля.
Политнаха от радост две тела  и, слети тихо с мрака на  нощта,
решиха само две да са в света. Две половинки от едно са те. И любовта е тяхното дете. „Обичам те!”лети  и нощ, и ден, подобно птица, литнала към мен.
И ако се роди от тази страст