Пропускане към основното съдържание

„Обичай ме навеки” – творчески дебют на младата поетеса и журналистка Виктория Милчева


С настъпването  на пролетта, когато всичко разцъфва за нов живот, е представянето на първата самостоятелна стихосбирка “Обичай ме навеки” на младата поетеса и журналистка Виктория Милчева. Представянето на творбата ще бъде в галерия – книжарница „София Прес”, като това е творчески дебют и на талантливия художник Евгени Йорданов като илюстратор, който е автор на илюстрациите, включени в книгата на издателска къща „Виделина”. 
Популярното българско издателство, представлявано от
Стефан Кирлашев, нашумяло с хитови заглавия в областта на науката, духовността, философията, психологията и културата, даде шанс за творчески прощъпулник на двама млади творци: художник-сюрреалист Евгени Йорданов, завършил „Графика” в Националната художествена академия в класа на доц. Христо Стайков и журналистката Виктория Милчева . Авторката е пряка потомка на поета Иван Милчев,на  спортният журналист ветеран Силвестър Милчев, на писателката Крася Титянова и на възрожденския просветител Георги Богданов, възпитаник на Йоаким Груев.
Издателска къща „Виделина“ от 1994 г. до момента е публикувало творбите на десетки български и чужди творци, като издаването на стихосбирката на Виктория Милчева съвпадна с голямата награда, която  получи авторката от европейската асоциация за поезия Еuro Poesie –Париж за стихотворението ѝ „С  целувка нежна глътка вино да отпием“.

Коментари

Популярни публикации от този блог

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ НЯМА

Случайни срещи в живота няма,
когато двама са обзети от съдбовна драма.
Животът им подхвърля нежност и целувки
да плуват в любов,искри и огнени милувки.

Не могат събрани заедно да се наговорят
нижат се минутите една след друга, що да сторят.
Сякаш се познават  не от дни, а от векове
потъват в пролетно дихание от часове.

Страст неспирна, огън вихри се в нощта.
Сънят безумен свършва на заранта.
Дали телата отново силно ще се слеят
в любовна игра като птиците да лудеят.

Бленуват двама без да броят часове и дните
нижат се срещите, изпълват се мечтите.
За ръце хванати газят по зеленият мъх
към водната стряха, към блажения връх.

Автор: Виктория Милчева

РАЯ Е ТАМ

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма.
Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо.
За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх.
Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме.

Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна.

Автор: Виктория Милчева

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Знаеш ли, откакто свят светува любовта от древни времена царува. След срещи пълни с радост и любов обгърнати от щастие и нежен зов.
Две души след вино се опиват и по цели  нощти не заспиват. Гребватблаженството с пълни шепи забравят мъки и страдания нелепи.
Сърца ранени в живота се събират и топлината взаимно те намират. Думи тежки понякога се чуват, но обединени душите им добруват.
Когато няма на кого да се опрат бариерите от злини сами рушат, за да се почувстваш спокоен и щастлив прескачаш дигите и приятеля лъжлив.
Искаш ли ти да се опреш на мъжко рамо и да се почувстваш защитен, радостен само, потърси щастието скрито дълбоко в твоето тяло то ще премини стремглаво през пампаси цяло.
Повярвай в истинската, чиста любов. опианен от жаждата и нежния зов