ПОД СРАНДЖАНСКОТО НЕБЕ

-













Седя под сранджанското дърво бяло
и с тъга мисля, а сърцето ми ридае.
Сълзи се стичат по лицето ми вяло
защо се влюбих в теб,  аз сама не зная?

Величествено тече река Велека
и сърцето ми от Демиркапу зове?
Каква е тази моя съдба нелека –
разочарование носи, раздели кове?

Защо открадна съня ми и моята душа?
Зящо нежни пориви в мен запали?
Открих в теб приятел и моя мечта.
Не искам игри нечестни, чувства вяли!

Най – неподходящ и измамен се оказа.
Защо  избрах да се влюбя в теб не  зная?
Водите на Велека ми подсказа
да гледам  човека в очите, а не да гадая.

Защо с думи вълшебни ме омая?
Защо разби на парчета моите мечти?
Вместо да тръгнем двама към Рая,
сега на два далечни бряга сме аз и ти.

Още не спирам за теб да тъгувам.
Нека Велека събира моите сълзи.
Сред твойте буйни все още плувам,
но за теб сега и завинаги сърцето ми мълчи.
Автор:  Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

-
Изображение
Хора много,човеци малко... Какво за мен е стойностен човек. Това е този ,който помага,който е мил, състрадателен и добросърдечен. За съжаление вече много хора избират по-лесния начин-да бъдат егоисти, които нехаят за ближните си. Те предпочитат да изоставят правилния път - пътя към добрината и правдата и да поемат към дебрите на злото, завистта и жестокостта. Затова по света има милиарди хора, но малко от тях са истински човечни. Ето например, кой е казал, че "хора" които просто си живеят, правят нещо лошо? Има "хора" нагли, които искат неща от други "хора" без да дават нищо в замяна от себе си. Те не спазват никакъв баланс в живота и само гледат да се възползват от всяка ситуация. Има "хора", на които като им се даде сила не я използват за развитието на цялото човечество, а само да уголемят собственото си Его, да задоволяват собствените си нужди, дори за сметка на останалите. За съжаление много малко са хората, които помагат на другите. Хора
Прочетете още

ЧЕРНО МОРЕ

-
Изображение
Пясъци топли, чисти и златисти стъпим ли на тях ставаме артисти. Слънцето весело в морето искри, скачат закачливо белите вълни. Тате и бате като рибките плуват всички в морето щуреят и лудуват. Децата не спират на плажа игри да играят за синьото море и небе заплени да мечтаят.   Вълните правят фигури в морето, облачетата имитират ги досущ в небето. В Черното морето има хиляди тайни, чувала съм за градове и истории славни. Била съм в морето сред сините вълни и от Албена имам прекрасни спомени. Автор: Виктория Милчева 
Прочетете още

Изповед на твореца

-
Изображение
Моите стихове са тъй различни пълни със степна прохлада и топлина. Сладки като мед - нежни като коприна може да се нарекат понякога наивни. Тъжни и горчиви като пелинът с тях раните в душата си лекувам. Просто поетеса съм не се преструвам разкривайки моят житейски път. Пиша от душа-стиховете се реят думите и римите в тях живеят. От всеки ред история се ражда топлина и студ - равномерна и странна. Поезията ми харесват я други не това не може да ме натъжи и спре. Стиховете ми са от същия вид като времето от изминала година. Всеки път – аз правя равносметка, не обвинявам никой, но в мен отеква. Може би е глупаво да искам много нещо ново ще напиша твърде скоро. Автор: Виктория Милчева 
Прочетете още