Пропускане към основното съдържание

ПОД СРАНДЖАНСКОТО НЕБЕ














Седя под сранджанското дърво бяло
и с тъга мисля, а сърцето ми ридае.
Сълзи се стичат по лицето ми вяло
защо се влюбих в теб,  аз сама не зная?

Величествено тече река Велека
и сърцето ми от Демиркапу зове?
Каква е тази моя съдба нелека –
разочарование носи, раздели кове?

Защо открадна съня ми и моята душа?
Зящо нежни пориви в мен запали?
Открих в теб приятел и моя мечта.
Не искам игри нечестни, чувства вяли!

Най – неподходящ и измамен се оказа.
Защо  избрах да се влюбя в теб не  зная?
Водите на Велека ми подсказа
да гледам  човека в очите, а не да гадая.

Защо с думи вълшебни ме омая?
Защо разби на парчета моите мечти?
Вместо да тръгнем двама към Рая,
сега на два далечни бряга сме аз и ти.

Още не спирам за теб да тъгувам.
Нека Велека събира моите сълзи.
Сред твойте буйни все още плувам,
но за теб сега и завинаги сърцето ми мълчи.
Автор:  Виктория Милчева

Коментари

Популярни публикации от този блог

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ НЯМА

Случайни срещи в живота няма,
когато двама са обзети от съдбовна драма.
Животът им подхвърля нежност и целувки
да плуват в любов,искри и огнени милувки.

Не могат събрани заедно да се наговорят
нижат се минутите една след друга, що да сторят.
Сякаш се познават  не от дни, а от векове
потъват в пролетно дихание от часове.

Страст неспирна, огън вихри се в нощта.
Сънят безумен свършва на заранта.
Дали телата отново силно ще се слеят
в любовна игра като птиците да лудеят.

Бленуват двама без да броят часове и дните
нижат се срещите, изпълват се мечтите.
За ръце хванати газят по зеленият мъх
към водната стряха, към блажения връх.

Автор: Виктория Милчева

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Знаеш ли, откакто свят светува любовта от древни времена царува. След срещи пълни с радост и любов обгърнати от щастие и нежен зов.
Две души след вино се опиват и по цели  нощти не заспиват. Гребватблаженството с пълни шепи забравят мъки и страдания нелепи.
Сърца ранени в живота се събират и топлината взаимно те намират. Думи тежки понякога се чуват, но обединени душите им добруват.
Когато няма на кого да се опрат бариерите от злини сами рушат, за да се почувстваш спокоен и щастлив прескачаш дигите и приятеля лъжлив.
Искаш ли ти да се опреш на мъжко рамо и да се почувстваш защитен, радостен само, потърси щастието скрито дълбоко в твоето тяло то ще премини стремглаво през пампаси цяло.
Повярвай в истинската, чиста любов. опианен от жаждата и нежния зов

РАЯ Е ТАМ

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма.
Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо.
За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх.
Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме.

Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна.

Автор: Виктория Милчева