Пропускане към основното съдържание

ПОД СРАНДЖАНСКОТО НЕБЕ














Седя под сранджанското дърво бяло
и с тъга мисля, а сърцето ми ридае.
Сълзи се стичат по лицето ми вяло
защо се влюбих в теб,  аз сама не зная?

Величествено тече река Велека
и сърцето ми от Демиркапу зове?
Каква е тази моя съдба нелека –
разочарование носи, раздели кове?

Защо открадна съня ми и моята душа?
Зящо нежни пориви в мен запали?
Открих в теб приятел и моя мечта.
Не искам игри нечестни, чувства вяли!

Най – неподходящ и измамен се оказа.
Защо  избрах да се влюбя в теб не  зная?
Водите на Велека ми подсказа
да гледам  човека в очите, а не да гадая.

Защо с думи вълшебни ме омая?
Защо разби на парчета моите мечти?
Вместо да тръгнем двама към Рая,
сега на два далечни бряга сме аз и ти.

Още не спирам за теб да тъгувам.
Нека Велека събира моите сълзи.
Сред твойте буйни все още плувам,
но за теб сега и завинаги сърцето ми мълчи.
Автор:  Виктория Милчева

Коментари

Популярни публикации от този блог

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ НЯМА

Случайни срещи в живота няма,
когато двама са обзети от съдбовна драма.
Животът им подхвърля нежност и целувки
да плуват в любов,искри и огнени милувки.

Не могат събрани заедно да се наговорят
нижат се минутите една след друга, що да сторят.
Сякаш се познават  не от дни, а от векове
потъват в пролетно дихание от часове.

Страст неспирна, огън вихри се в нощта.
Сънят безумен свършва на заранта.
Дали телата отново силно ще се слеят
в любовна игра като птиците да лудеят.

Бленуват двама без да броят часове и дните
нижат се срещите, изпълват се мечтите.
За ръце хванати газят по зеленият мъх
към водната стряха, към блажения връх.

Автор: Виктория Милчева

РАЯ Е ТАМ

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма.
Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо.
За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх.
Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме.

Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна.

Автор: Виктория Милчева

„Обичай ме навеки“ е поетичният дебют на писателката, журналист Виктория Милчева