ПРОЧУВСТВЕНА СЪДБА
Бушуват бури и урагани,
а в моето сърце ранимо.
Събирам все спомени отбрани,
и кътам щастие любимо.
Мечтая за вълшебни дни чисти,
светли, изпълнени с топлота.
Да събирам мигове лъчисти,
в шепи да пресявам радостта.
Искам аз планини да прелетя
сякаш съм
птица лекокрила,
да достигна заветната земя
обгърната в небесна свила.
Не зная до къде ще достигнат
мечти от вятъра отвяни.
Сред полето от любов ще викна
сбирам в длан цветове отбрани.
Ти си моя прочувствена съдба,
която ми носи радостта.
Нека седнем двама под дъба
да усетим дъха на пролетта.
Автор :Виктория Милчева