ИЗПОВЕД
Родих се аз под звездата на хубостта.
Растях като волна, нежна пеперуда.
Разбрах, че живота отнема радостта,
че златото се крие и в черна руда .
Боря се аз с живота злочест сякаш е хала.
Стремя се всичко с добро аз да постигна.
Бягам от нощта
черна като от мрачна зала,
чакам с утрото оковите да вдигна.
Трудя се, искам в живота да случа.
От дете тичам боса по една мечта.
Дом и щастие достойно да получа
да летя аз окрилена от любовта.
Защо все попадам на лоши хора
с нрав
противен, жесток, нечестен и лош?
Защо винаги трябва без умора
да се боря срещу хищническа мощ.
За пореден път моята душа възкръсва.
Витая. Искам винаги да съм щастлива.
Сърцето ранено от болка се отърсва.
Искам радост – да съм доволна, обичлива.
Автор: Виктория Милчева
