Виктория Милчева стихове АРТ

Тъй дълго моля се да съм щастлива, тоята обич да е вечно мила. Аз съм дива и волна, работлива, праволинейна, нежна, с чудна сила. Подай ръката си здраво да те хвана тогава с теб ще танцуваме в захлас. Валс на обич, да изпаднем в нирвана гледайки изгрева на слънцето пред нас. Копнея аз песен нежна да изпея - но не песен от моята тъжна младост. С пролетния полъх вечно да живея. Да съм късче цвете от любов и радост. Автор : Виктория Милчева

Нежност – ти си дивият допир на сърцата. Нежност -   ти си пленяващ лик на луната. Нека плуваме двама с пулса на съдбата, във вихъра на страстта и красотата. Колко хубаво е да ме обичаш до безкрай! Да мe дариш с ласки, а и с нежността. Да вървя по пътеката и да търся своя рай. Да събера две сърца, прегърнати до вечността. Нежност, чувства и емоции охолни. обгръщат душата и сърцето ми изцяло. Пълнят с вяра дните ми диви, волни и с моята чиста надежда и пролет в бяло. За мен, любими, нежността си ти - моя звезда и пътеводен маяк. Поемаме двама с общи мечти. порим   морето житейско с каяк. Автор : Виктория Милчева

Бушуват бури и урагани, а в моето сърце ранимо. Събирам все спомени отбрани, и кътам щастие любимо. Мечтая за вълшебни дни чисти, светли, изпълнени с топлота. Да събирам мигове лъчисти, в шепи да пресявам радостта. Искам аз планини да прелетя сякаш съм   птица лекокрила, да достигна заветната земя обгърната в небесна свила. Не зная до къде ще достигнат мечти от вятъра отвяни. Сред полето от любов ще викна сбирам в длан цветове отбрани. Ти си моя прочувствена съдба, която ми носи радостта. Нека седнем двама   под дъба да усетим дъха на пролетта. Автор :Виктория Милчева

Родих се аз под звездата на хубостта. Растях като волна, нежна пеперуда. Разбрах, че живота отнема радостта, че златото се крие и в черна руда . Боря се аз с живота злочест сякаш е хала. Стремя се всичко с добро аз да постигна. Бягам от нощта   черна като от мрачна зала, чакам с утрото оковите да вдигна. Трудя се, искам в живота да случа. От дете тичам боса по една мечта. Дом и щастие достойно да получа да летя аз   окрилена от любовта. Защо все   попадам на лоши хора с нрав   противен, жесток, нечестен и лош? Защо винаги трябва без умора да се боря срещу хищническа мощ. За пореден път моята душа   възкръсва. Витая. Искам винаги да съм щастлива. Сърцето ранено от болка се   отърсва. Искам радост – да съм доволна, обичлива.         Автор: Виктория Милчева