Виктория Милчева стихове АРТ

Тя тайничко рисуваше картини. През прозореца мечтаеше в нощта. Вървеше боса през лехи от рози  и къпини гонеше от живота студ  и самота. Очакваше да дойде първа пролет. Далече да прогони ледената зима и студа. Сърцето ѝ копнее за любов, за полет, за игрите  жадувани през младостта. Вървеше наивно в чистата любов и чакаше да дойде тоз очакван миг.. Живееше в картина пълна с цветя и зов, тъй мечтана  беше нейната любов и стих. Рисуваше небосклона ярко син, в сърцето не таеше злоба,суета. Обичаше безкрайно своя  малък син от нежната ѝ усмивка лъха топлота.  Автор: Виктория Милчева

Случайни срещи в живота няма, когато двама са обзети от съдбовна драма. Животът им подхвърля нежност и целувки да плуват в любов,искри и огнени милувки. Не могат събрани заедно да се наговорят нижат се минутите една след друга, що да сторят. Сякаш се познават  не от дни, а от векове потъват в пролетно дихание от часове. Страст неспирна, огън вихри се в нощта. Сънят безумен свършва на заранта. Дали телата отново силно ще се слеят в любовна игра като птиците да лудеят. Бленуват двама без да броят часове и дните нижат се срещите, изпълват се мечтите. За ръце хванати газят по зеленият мъх към водната стряха, към блажения връх. Автор: Виктория Милчева

Дойде в живота ми    неканен гост ... П остави път,  постави   после мост  и каза: -Ти по моста премини!   И всичките неволи  отмини! Страстта  с вълни горещи ни обля   . Политнаха  от радост две тела  и, слети тихо с мрака на   нощта , решиха  само две да са в света . Две половинки от едно са те. И любовта е тяхното дете. „Обичам те!”лети  и нощ, и ден, подобно птица, литнала към мен. И ако се роди от тази страст и нов живот, и наша обща част дано под родния ни небосвод прослави  нас и българския род! Автор: Виктория Милчева

За мен си изпитание голямо, искам да се облегна на мъжкото ти рамо. Бъди мое бурно вдъхновение! Деня озари с огнено търпение! С теб виждам светлината в края на тунела остана тъмнината. Тайна ли е? С теб имам огромна сила, мога да премина през всяка лавина. С мекотата на блясъка на луната, чаша вино вино държа в ръката. Съдба дай ми отново шанс, радост и щастие в аванс! Искам с целувка страстна, да потъна в прегръдка прекрасна! Автор: Виктория Милчева

Хора много,човеци малко... Какво за мен е стойностен човек. Това е този ,който помага,който е мил, състрадателен и добросърдечен. За съжаление вече много хора избират по-лесния начин-да бъдат егоисти, които нехаят за ближните си. Те предпочитат да изоставят правилния път - пътя към добрината и правдата и да поемат към дебрите на злото, завистта и жестокостта. Затова по света има милиарди хора, но малко от тях са истински човечни. Ето например, кой е казал, че "хора" които просто си живеят, правят нещо лошо? Има "хора" нагли, които искат неща от други "хора" без да дават нищо в замяна от себе си. Те не спазват никакъв баланс в живота и само гледат да се възползват от всяка ситуация. Има "хора", на които като им се даде сила не я използват за развитието на цялото човечество, а само да уголемят собственото си Его, да задоволяват собствените си нужди, дори за сметка на останалите. За съжаление много малко са хората, които помагат на другите. Хора ...

Попита ме дали съм  с теб  щастлива , дали  желая с теб да полетя... О бичам  те  с любов на  самодива, обречена на теб  и   любовта. За мен ако попиташ  слънце жарко, ще трепне то  подобно     трепетлика. Листата питаш ли, ще прозвучи след малко: -Хей!  Вий сте си лика-прилика! Ще станат, зная, дните ми щастливи, прегръщам ли те  нощем в зима... Със теб са всички мигове красиви, по простата причина, че те има.     Автор: Виктория Милчева

Сред черната пустош те търся. От тъга е изпепелена гората. Щастлива съм, когато те има, живота ми без теб е студена зима. От смеха ти ставам щастлива, от погледа ти слънчев засиявам. Ухаеш ти на пролет летим двама, а целувките ти отвяват нашата драма. Думите нежни нижат се като песни изречени с нежност и обич най- чудесни. Вечно искам да чувам гласът ти само и да се облягам на мъжкото ти рамо. За теб приятелю на всичко съм готова! Заедно с теб през Ада ще преминем и ще пристигнем до щастливия връх, и ще потъпкваме заедно отровния мъх. Рая е там, където сме двама сега. Ти се превърна в огън в моя мечта. Дали ще разбереш, колко се обичаме с клетва пред Бога заедно се вричаме. Защо ми е луната, когато те има защо ми е мечтата, когато ме любиш? Ти си ми съдбата желана и властна. Ти си ми ласката, нежна и страстна. Автор: Виктория Милчева