Виктория Милчева стихове АРТ

Кога ще преминем на другия бряг, да прегърнем любовния знак? Нещо душата ми от мъка се стяга мечтая обичта до мене да си ляга. С изгрева да посрещнем радостта. Ето идва към мен любовта! Тя силно страстно ме прегръща и с опиянение към мен се връща. Изчезна от мене тъмнината, има я   само на щастието топлотата. Слънцето влюбено ме огрява и нараненото сърце заздравява. Автор: Виктория Милчева

Горчив е живота, но с теб си приличаме, заедно от миналото се отричаме. В съня си отлитаме до любими места и забравяме за неволи и нашата самота. Отново сме двама тайно сега усещам любовта ти, силната ръка. Погледни, от обич вечна преливаме и с нощта в едно се сливаме. За бъдещето гадаем с надежда и пред страха свеждаме вежда. Кога съня ще свърши някой ден? Ела, по - скоро любими при мен. В преградка страстна ще потънем и щастието двама заедно ще зърнем. Птиците ще ни пеят до забрава Бог на влюбените щастие вечно дава. Автор: Виктория Милчева

Клада е времето. Гласът ми зове! Не затварям прозореца. Радост кълве и изпращаш към мене усмивки, да срещна очите ти зелени и пивки. Притихнала седя и се моля да отмине черната неволя. Да те прегърна силно със страст, да потъна вечно в твоята власт. Недей се бави! Ела, остани при мен! Не виждаш ли идва щастливия ден! С целувка нежна те дарявам и сърцето до теб аз оставям. Люби ме силно, страстно любими! Да дочакаме дни прекрасни незабравими. Облегната на твоето мъжко рамо ще берем плодове от любовта ни само. Автор:Виктория Милчева

Очите са прозорец на душата - истината казват за сърцата. Когато двама слети са в едно потъват заедно в житейското хоро. Не спират сърцата за обич да мечтаят дните спират за бъдеще гадаят... Потъват в руслото на любовното место светът превръща се в страстното гнездо. Живеят щастливи в забрава зло не мислят сред горската дъбрава. Искат заедно да бъдат вечно мили и Бог да ги дарява с обич, сили. Автор: Виктория Милчева

Знаеш ли какво е за теб любовта - чувство каращо да тръпнат две сърца. Когато двама заедно мечтаят минутите не отминават и играят. Бленуват те за дни  щастливи животът им минава като на картини. На деца превръщат се игриви... Сливат се в прегръдки, страстни, диви. Когато душите преплитат се в едно и изживяват заедно житейското хоро. Когато един без друг те не могат и правят невъзможното да сторят. Ухайните пориви на пролетта изпълват влюбените им сърца. С целувки нежни, страстни, мили огряват лицата им щастливи. Автор: Виктория Милчева

Нощем, когато всичко спи, притварям лекичко очи. Заспивам с хиляди мисли за теб и потъвам  в неповторим копнеж. Не зная какво съм аз за теб – Птица сладкопойна, лекокрила, муза нинфа или самодива може даже да съм твоя дива ... В съня ми тихо се провираш вечер все до мен заспиваш. Спокойна съм дори щастлива, Когато твоето сърце за мен умира. Ти си моята жадувана мечта Обичам те от цялата душа. Ти си къс от моето сърце Носиш радост по моето  лице.   Автор: Виктория Милчева

За теб искам да съм кралица - въздух, вода и  сладкопойна птица. Да съм слънце и звездица нежна - да огрявам душата ти с обич копнежна. За теб искам да бъда през младостта дъжд, топлина и огнен лъч в нощта. Сълза от радост да съм в твоите очи в трудните дни въздишка с омайни лъчи. Искам да съм ритъма на сърцето и пулса ухайно нежен на детето. Искам да съм твоята вечна усмивка нежен порив и мечта омайно пивка. Автор: Виктория Милчева