НА БАЩА МИ



















Знаеш ли, татко, мили, любими,
колко нужда аз от теб съм имала?
Кото растях, къде бе: „Кажи ми?“
да лекуваш раната в мен зинала.

Защо те нямаше в студена зима и лете,
когато се лутах, не знаех що да сторя.
Когато търсех топлина като малко цвете,
жадуваща грижа и бащина опора?

С майка разговарях за съдба проклета
тя ми даваше съвети,  в нея вярвах.
Но от теб не сетих таткова подкрепа,
бащина ръка за утеха не сварвах.

Въпреки всичко, аз много те обичам.
Километрите не ще могат да ни разделят.
Нося те в сърцето си и в теб се вричам.
А зрелостта щастие и радост ще ни дарят.


Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

ЧЕРНО МОРЕ

Изповед на твореца