МИШЕНЦЕ -КОКИЧЕНЦЕ

-

Мое мъничко момиченце
фино, изваяно кокиченце.
Ти с радост даряваш ни деня
с щастие огряваш ни света.
С любов сплотяваш всички
като лятото сладкопойни птички.
Ти сладост си тъй голяма
ще бъдеш отмяната на мама.
Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

-
Изображение
Хора много,човеци малко... Какво за мен е стойностен човек. Това е този ,който помага,който е мил, състрадателен и добросърдечен. За съжаление вече много хора избират по-лесния начин-да бъдат егоисти, които нехаят за ближните си. Те предпочитат да изоставят правилния път - пътя към добрината и правдата и да поемат към дебрите на злото, завистта и жестокостта. Затова по света има милиарди хора, но малко от тях са истински човечни. Ето например, кой е казал, че "хора" които просто си живеят, правят нещо лошо? Има "хора" нагли, които искат неща от други "хора" без да дават нищо в замяна от себе си. Те не спазват никакъв баланс в живота и само гледат да се възползват от всяка ситуация. Има "хора", на които като им се даде сила не я използват за развитието на цялото човечество, а само да уголемят собственото си Его, да задоволяват собствените си нужди, дори за сметка на останалите. За съжаление много малко са хората, които помагат на другите. Хора ...
Прочетете още

ИСТИНСКА ОБИЧ ЕДНА

-
Изображение
Очите ти следят ме със наслада  слива се в истинска обич една и болката единствена се  разпада,  моя любов, истинска и много добра! Заради нея си струва обща любовта да запалим, за да усещаме сигурност във вечността. Да бродим във утро с чисти души, които са нежни слънчеви, лъчисти! Взаимно да сме обичащи в жовота ни труден изпълнен със грубост. За това не искам да ти бъда бреме,  защото за мен си голямата ми  любов. 21.06.2025 Автор: Виктория Милчева 
Прочетете още

ПРОСТО ЕДНА ИЗПОВЕД

-
Изображение
Мило мое слънчево момче, ти за мен си скъпо зайче, а гласа ти е нежно кадифе.  Душите ни във вечността се търсеха  и благодарят на Господ, че внезапно ни ги събра.  На нашата Земя той случайно срещна ги, и дори небосвода  не успя да ги раздели. Времето говори ни вече,  че моментът   превърна във любими години, които възпламеняваха моята душа, а сега във свидните година, стопли моята снага,  с твойта мъжка топлина. Говори ми,  минутите тогава спират. Дори погледите ни  и докоснатите устни  превърнаха се  в една картинка, с красива светлина. Сега любов  допират се ръцете ни и превръщат страстта ни  в истинска нежност,  с незабравима доброта. Очите ни  заглеждат раменете ни,   загряна съм  от твойта топлина,  дори бедрата ни се сляха,  взаимно тръпнещи  от порив вечен, и доказват колко нежен си, искрен и земен.  Зная колко мъдър си,   загърбвайки лошото...
Прочетете още