Виктория Милчева стихове АРТ

Дерзая - стичат се горчиви сълзи от очите, като бурна река плаче ранената душа. Сърцето кърви, чувствам, научих уроците в миг несподелена остана житейската мечта.   Лъгах се - в живота от него съм обичана, желана. Вярно вричах се, повярвах в любовта голяма. Защо, приятелю, предаде ме и отвори бездна, рана? С лекота затръшна вратата, по пътя вярата потъна в яма. Аз виждам: разкаяние в нощта. И знам, че там – зад всяка врата и стена – страда още една отхвърлена душа на живота. Вярвам, Господи! В живота ще бъда щастлива, колчем истински, без страх аз ще обичам. Ще заживее вярата в душата красива, грееща звезда на любимия аз се вричам.     Днес тъмни облаци закриват слънцето от очите вярата е непоклатима, след предателство горчиво. Беше сън лош отново ще грейнат лъчите, ще срещна зората, по-силна, по-мъдра без облаче сиво.  Автор: Виктория Милчева- Тори М

Ръцете ти мъжки големи, които ме галят тъй нежно, са гларусите до мен долетели, от дунавските простори крайбрежни. Душата ти-галеща щедро и ласки, и плам, и утеха, и обич, завинаги вечна сърцето ми в себе си взеха. Автор: Виктория Милчева-Тори М 18.06.2019 г.

Любовта! Не е само нежни думи. Слова - може да бъде трудно, в главата се върти. А душата,  малко тревожна. На моя любим мъж пиша. Фактът!  Обичам го неимоверно. Казвам, чувствам, че дишаме двама. Ти си! Само за мен,  цялата Вселена! Автор: Виктория Милчева-Тори М