Виктория Милчева стихове АРТ

Слънчо чуден дъжда прогони така спокойно силничко блести, всички в градината сме доволни и ще играем на игрите модни. Вижте ми шареното пони засмени ще го яздиме с Тони. После ще играем на война заедно с другите деца!   Аз съм полицаиката Миша сбъркате ли фиша ще ви напиша. Имам си белезници и пистолет и ще внасям в градината ред. Сега ще играем с тебешири и рисуваме разноцветни картини. Сами нарисума розов крокодил по голям и страшен от този в Нил.   Жълтия петел на Жорко седи до заека на Бойко. С момичетата играем на въже карат се да не стоим на слънце. В групата ни „ Малкия принц” на обяд спокойно всичси спим. Като станем в три след закуска всеки от нас с мама градината напуска. Автор: Виктория Милчева

Моите стихове са тъй различни пълни със степна прохлада и топлина. Сладки като мед - нежни като коприна може да се нарекат понякога наивни. Тъжни и горчиви като пелинът с тях раните в душата си лекувам. Просто поетеса съм не се преструвам разкривайки моят житейски път. Пиша от душа-стиховете се реят думите и римите в тях живеят. От всеки ред история се ражда топлина и студ - равномерна и странна. Поезията ми харесват я други не това не може да ме натъжи и спре. Стиховете ми са от същия вид като времето от изминала година. Всеки път – аз правя равносметка, не обвинявам никой, но в мен отеква. Може би е глупаво да искам много нещо ново ще напиша твърде скоро. Автор: Виктория Милчева