Изповед на твореца
Моите стихове са тъй различни
пълни със степна прохлада и топлина.
Сладки като мед - нежни като коприна
може да се нарекат понякога наивни.
Тъжни и горчиви като пелинът
с тях раните в душата си лекувам.
Просто поетеса съм не се преструвам
разкривайки моят житейски път.
Пиша от душа-стиховете се реят
думите и римите в тях живеят.
От всеки ред история се ражда
топлина и студ - равномерна и странна.
Поезията ми харесват я други не
това не може да ме натъжи и спре.
Стиховете ми са от същия вид
като времето от изминала година.
Всеки път – аз правя равносметка,
не обвинявам никой, но в мен отеква.
Може би е глупаво да искам много
нещо ново ще напиша твърде скоро.
Автор: Виктория Милчева
