Виктория Милчева стихове АРТ

Простичкият смисъл на живота е в малките неща. Има моменти, в които се чувстваш уморен. От болката. От липсите. От излишъците. От недадената любов или недадена дума. От човеците, които "наужким" те обичат и държат на теб. Изпитваш Себе си в най-голямата болка, в най-големия недоимък и докато преодоляваш страховете си, се научаваш да търпиш. И да обичаш. Но има и моменти, в които се чувстваш окрилен. От вярата в доброто. И сбъднатите надежди. От тихо доловимото "обичам те". От  прегръдката на любим човек и споделените мигове "щастие". В тези моменти разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща: В една протегната ръка. В едно любящо сърце. В усмивката на приятел. В очите на дете. Радвайте се на всеки ден и посрещайте деня с усмивка! Живота е толкова хубав и прекрасен. Нека да имаме един незабравим ден изпълнен с много положителни емоции и моменти! Добрите неща се случват на тези, които вярват. По-добрите неща - на тези, които са търпеливи. Н

О, живот, тъй тежък си и тъжен. Моя нелека съдба, защо радостта си тръгна. В сърцето ме пробожда предателски ръжен, даже времето, стрелките на часовника върна. За последен път се обеждавам, че любов за добрите хора няма. Аз душата за приятеля давам, а той ме натири в житейската яма. Любовта много често е несподелена, тя понякога само на лист е изразена. За поета обич в сърцето е родена, а с щастие не всички са дарени. Мъка чиста сърцето ми разяжда, защо любовта си тръгна внезапно. Толкова пътища извървях безвъзвратно. Дали щастието отново ще върна? Автор: Виктория Милчева