Виктория Милчева стихове АРТ

Питам се често, какво е любовта? Дали е болка сляпа или чувство сладко. Може да е трепет съпровождащ младостта или горчилка изгаряща душата рядко. Питам се често, какво е любовта? Несбъднати надежди, разкъсана душа, болка, радост и тъга през младостта или изгаряща страст и трепетна мечта. Любовта е всичко и трепети страстни и болка, радост и тъга спиращи дъха. Изпепеляваща обич и вълнения властни.       Любовта е обич, вяра и съпричастност сега. Автор: Виктория Милчева

Какво е щастието, често се питам? Какво иска да постигне раненото сърце? Зная, аз съм права, вървя – не залитам, желая с теб да вплетем влюбено ръце в ръце. Нима не можеш ти прага да преминеш? Опитай се да забравиш звука на парите. С мен през бурите ти няма да останеш, двама с тебе ще преминем дори през горите. Остани, недей мисли за бъдните дни! Остани до мен, мой принце, горди соколе! Ще сме щастливи ние чак до старини. Аз съм свикнала и ще преминавам отколе. Да вървим срещу вятъра не е лесно. Много трудности и проблеми ще има пред нас, но знай идва време прекрасно, чудесно, пълно с нежност, любов и безумна страст. Сега даже птиците ще ни завидят. Ето дори и за нас ще настане звезден час. Звездите среднощни любовта ще видят. Ще попаднем във вихъра на небесната власт. Автор:Виктория Милчева