Публикации

САМОЛЕТЧЕ ЛЕТИ

Изображение
Лети самолетче, лети, отнесено от вятъра хвърчи, украсено в чудни цветове, в хоризонта на безкрайното небе. Гонят те  неспирно хиляди деца, но не могат да те хванат в тези небеса! Без посока волно в небето  ти летиш и с помощта на въздуха на далеч хвърчиш! И детските души пусти остават самолетчето далеч отлетя, уви! Щом то отмине от малките очи потичат едрите, дълбоки сълзи! Вятърко в мигом ти го връщай, за да има много веселби големи. Отново  да няма никакви проблеми. и да се повтаря този чуден  детски рай! Автор Виктория Милчева-Тори М

ПЧЕЛИЧКА

Изображение
Кошер чуден за къщичка си имаш пчеличке лекокрила с много сила летиш усърдно от  цвят на цвят набираш за нас слънчев аромат. Пчеличка разузнавачке всеки час събираш нектар чудотворен, ти за нас отбираш. Неуморима, грижлива и много работлива трудиш се под дърво и камък ти не спираш. Пчеличке медоноске, дива с дрешки златни пчелите работнички в кошера са най-важни.  Труди се твоята колония до късен мрак и на заранта отново тръгват пак и пак. Дядо винаги от пчелната питата събира мед дивен, вкусен,  за зимата да има, за да мажа аз  сутрин рано на филийка от ароматния букет събран от всяка булка. С гордост споменавам навред твойто име ти даряваш ни тайнствено, вълшебно  биле. За нас богиня  си знай за цял един народ за дълголетие на всеки  български  род. Автор: Виктория Милчева - Тори М

ВЯРА

Изображение
Дерзая - стичат се горчиви сълзи от очите, като бурна река плаче ранената душа. Сърцето кърви, чувствам, научих уроците в миг несподелена остана житейската мечта.   Лъгах се - в живота от него съм обичана, желана. Вярно вричах се, повярвах в любовта голяма. Защо, приятелю, предаде ме и отвори бездна, рана? С лекота затръшна вратата, по пътя вярата потъна в яма. Аз виждам: разкаяние в нощта. И знам, че там – зад всяка врата и стена – страда още една отхвърлена душа на живота. Вярвам, Господи! В живота ще бъда щастлива, колчем истински, без страх аз ще обичам. Ще заживее вярата в душата красива, грееща звезда на любимия аз се вричам.     Днес тъмни облаци закриват слънцето от очите вярата е непоклатима, след предателство горчиво. Беше сън лош отново ще грейнат лъчите, ще срещна зората, по-силна, по-мъдра без облаче сиво.  Автор: Виктория Милчева- Тори М

РЪЦЕТЕ ТИ МЪЖКИ

Изображение
Ръцете ти мъжки големи, които ме галят тъй нежно, са гларусите до мен долетели, от дунавските простори крайбрежни. Душата ти-галеща щедро и ласки, и плам, и утеха, и обич, завинаги вечна сърцето ми в себе си взеха. Автор: Виктория Милчева-Тори М 18.06.2019 г.

НА МОЯ ЛЮБИМ МЪЖ ПИША

Изображение
Любовта! Не е само нежни думи. Слова - може да бъде трудно, в главата се върти. А душата,  малко тревожна. На моя любим мъж пиша. Фактът!  Обичам го неимоверно. Казвам, чувствам, че дишаме двама. Ти си! Само за мен,  цялата Вселена! Автор: Виктория Милчева-Тори М

„Обичай ме навеки“ е поетичният дебют на писателката, журналист Виктория Милчева

Изображение
Издателство „Виделина“ представи в навечерието на пролетта и на деня на поезията стихосбирката „Обичай ме навеки“ на актрисата-журналист Виктория Милчева, илюстрирана от художника-сюрреалист Евгени Йорданов. Галерия-книжарница София Прес трудно успя да събере почитателите, дошли да насърчат творческия дебют на младите творци, като техни почитатели бяха дошли дори от Добрич, Пазарджик и Видин. Интересът към младата поетеса Виктория Милчева е разбираем, не само защото е актриса, журналистка и   ПР,   а защото тя е пряка потомка на видни българи като поетите Иван Милчев и Крася Титянова, на възрожденския просветител Георги Богданов – ученик на Йоаким Груев и деец на просветното движение през Възраждането. Член на Конфедерацията на българските писатели, зам. председател на дружество „Меридиани“ в Съюза на българските журналисти Виктория Милчева дейно участва в организацията и пиара на много арт събития, нейни стихове са публикувани в редица сборници, като през март получи

ПОТОМКА

Изображение
На българска земя съм аз родена- тя родина моя е и дом чудесен. С песента на славеите съм окрилена прилитам като орлица Пирин вечен и в Дунав нозе потапям аз засмяна, кръстя се в църквата в Бояна с премяна. Разпервам над Рила волни, силни криле -  орлови като на българските царе. Откърмена съм аз от родния Балкан с характер буен и с нрав дори необуздан. България за мен е опора, любов и закрила -  бащина стряха - гнездо в сърцето свила. Пазя завета на моя български род потомка съм на славен и велик народ. Горда българка съм, мила моя мамо. Крача в бъдното смело до твойто рамо. Аз дъщеря свидна търся път и брод в историята наша, в небесния свод. Автор: Виктория Милчева-Тори М