Виктория Милчева стихове АРТ

Любовта е ти да помогнеш да се раздаваш и да дадеш, надежда за ново начало, подслон, дом, уют и утеха, да жънем заедно успеха. Да имаме взаимна   мечта, давайки си истинска клетва. Любовта е да дадеш душата си без жал и да знаеш отново какво наистина си дал! Автор: Виктория Милчева

Жаркото слънце ни напича и с любимото лято пак наднича над морета, планини, океани, буйни реки и равнини големи. Взимам бански, топка, сладолед и тичам за морето идва ред. Морските вълни като балеринки на плажа скачат като раковини. От зори парят слънчевите лъчи чакат ни безгрижни детски дни. Хей, чуй не искам зимата да идва, а лятото свойте тайни да разкрива. Аква парка от детски смях ехти лятото дарява сбъднати мечти. Приятели от зори до късен мрак ще играем заедно всеки ден пак. Автор: Виктория Милчева

Здравей, прекрасно лято ти дойде  слънцето пече,  по силно, по жарко. Плуваме  всички в спокойното море,  разпръсват се облаци в  небето ярко.   През лятото всичко е много добре: слънцето, морето и пясъка на плажа,  искам аз да  чувствам повече вълните и красотата на пейзажа.   Сега навън е прекрасно лято,  напълваме  си сърцето с топлина.  Пясъка горещ блести като злато всичко е прекрасно и правим добрина. Автор: Виктория Милчева

Лети самолетче, лети, отнесено от вятъра хвърчи, украсено в чудни цветове, в хоризонта на безкрайното небе. Гонят те  неспирно хиляди деца, но не могат да те хванат в тези небеса! Без посока волно в небето  ти летиш и с помощта на въздуха на далеч хвърчиш! И детските души пусти остават самолетчето далеч отлетя, уви! Щом то отмине от малките очи потичат едрите, дълбоки сълзи! Вятърко в мигом ти го връщай, за да има много веселби големи. Отново  да няма никакви проблеми. и да се повтаря този чуден  детски рай! Автор Виктория Милчева-Тори М

Кошер чуден за къщичка си имаш пчеличке лекокрила с много сила летиш усърдно от  цвят на цвят набираш за нас слънчев аромат. Пчеличка разузнавачке всеки час събираш нектар чудотворен, ти за нас отбираш. Неуморима, грижлива и много работлива трудиш се под дърво и камък ти не спираш. Пчеличке медоноске, дива с дрешки златни пчелите работнички в кошера са най-важни.  Труди се твоята колония до късен мрак и на заранта отново тръгват пак и пак. Дядо винаги от пчелната питата събира мед дивен, вкусен,  за зимата да има, за да мажа аз  сутрин рано на филийка от ароматния букет събран от всяка булка. С гордост споменавам навред твойто име ти даряваш ни тайнствено, вълшебно  биле. За нас богиня  си знай за цял един народ за дълголетие на всеки  български  род. Автор: Виктория Милчева - Тори М

Дерзая - стичат се горчиви сълзи от очите, като бурна река плаче ранената душа. Сърцето кърви, чувствам, научих уроците в миг несподелена остана житейската мечта.   Лъгах се - в живота от него съм обичана, желана. Вярно вричах се, повярвах в любовта голяма. Защо, приятелю, предаде ме и отвори бездна, рана? С лекота затръшна вратата, по пътя вярата потъна в яма. Аз виждам: разкаяние в нощта. И знам, че там – зад всяка врата и стена – страда още една отхвърлена душа на живота. Вярвам, Господи! В живота ще бъда щастлива, колчем истински, без страх аз ще обичам. Ще заживее вярата в душата красива, грееща звезда на любимия аз се вричам.     Днес тъмни облаци закриват слънцето от очите вярата е непоклатима, след предателство горчиво. Беше сън лош отново ще грейнат лъчите, ще срещна зората, по-силна, по-мъдра без облаче сиво.  Автор: Виктория Милчева- Тори М