Пропускане към основното съдържание

Публикации

ВЯРА

Скорошни публикации

РЪЦЕТЕ ТИ МЪЖКИ

Ръцете ти мъжки големи, които ме галят тъй нежно, са гларусите до мен долетели, от дунавските простори крайбрежни. Душата ти-галеща щедро и ласки, и плам, и утеха, и обич, завинаги вечна сърцето ми в себе си взеха. Автор: Виктория Милчева-Тори М 18.06.2019 г.

НА МОЯ ЛЮБИМ МЪЖ ПИША

Любовта! Не е само нежни думи. Слова - може да бъде трудно, в главата се върти. А душата,  малко тревожна. На моя любим мъж пиша. Фактът!  Обичам го неимоверно. Казвам, чувствам, че дишаме двама. Ти си! Само за мен,  цялата Вселена! Автор: Виктория Милчева-Тори М

„Обичай ме навеки“ е поетичният дебют на писателката, журналист Виктория Милчева

Издателство „Виделина“ представи в навечерието на пролетта и на деня на поезията стихосбирката „Обичай ме навеки“ на актрисата-журналист Виктория Милчева, илюстрирана от художника-сюрреалист Евгени Йорданов. Галерия-книжарница София Прес трудно успя да събере почитателите, дошли да насърчат творческия дебют на младите творци, като техни почитатели бяха дошли дори от Добрич, Пазарджик и Видин. Интересът към младата поетеса Виктория Милчева е разбираем, не само защото е актриса, журналистка и   ПР,   а защото тя е пряка потомка на видни българи като поетите Иван Милчев и Крася Титянова, на възрожденския просветител Георги Богданов – ученик на Йоаким Груев и деец на просветното движение през Възраждането. Член на Конфедерацията на българските писатели, зам. председател на дружество „Меридиани“ в Съюза на българските журналисти Виктория Милчева дейно участва в организацията и пиара на много арт събития, нейни стихове са публикувани в редица сборници, като през март получи

ПОТОМКА

На българска земя съм аз родена- тя родина моя е и дом чудесен. С песента на славеите съм окрилена прилитам като орлица Пирин вечен и в Дунав нозе потапям аз засмяна, кръстя се в църквата в Бояна с премяна. Разпервам над Рила волни, силни криле -  орлови като на българските крале. Откърмена съм аз от родния Балкан с характер буен и с нрав дори необуздан. България за мен е опора, любов и закрила -  бащина стряха - гнездо в сърцето свила. Пазя завета на моя български род потомка съм на славен и велик народ. Горда българка съм, мила моя мамо. Крача в бъдното смело до твойто рамо. Аз дъщеря свидна търся път и брод в историята наша, в небесния свод. Автор: Виктория Милчева-Тори М

„Обичай ме навеки” – творчески дебют на младата поетеса и журналистка Виктория Милчева

С настъпването   на пролетта, когато всичко разцъфва за нов живот, е представянето на първата самостоятелна стихосбирка “ Обичай ме навеки” на младата поетеса и журналистка Виктория Милчева. Представянето на творбата ще бъде в галерия – книжарница „София Прес”, като това е творчески дебют и на талантливия художник Евгени Йорданов като илюстратор, който е автор на илюстрациите, включени в книгата на издателска къща „Виделина”.   Популярното българско издателство, представлявано от Стефан Кирлашев, нашумяло с хитови заглавия в областта на науката, духовността, философията, психологията и културата, даде шанс за творчески прощъпулник н а двама млади творци: художник-сюрреалист Евгени Йорданов, завършил „Графика” в Националната художествена академия в класа на доц. Христо Стайков и журналистката Виктория Милчева . Авторката е пряка потомка на поета Иван Милчев,на   спортният журналист ветеран Силвестър Милчев, на писателката Крася Титянова и на възрожденския просветител Георги

ПОД СРАНДЖАНСКОТО НЕБЕ

Седя под сранджанското дърво бяло и с тъга мисля, а сърцето ми ридае. Сълзи се стичат по лицето ми вяло защо се влюбих в теб,   аз сама не зная? Величествено тече река Велека и сърцето ми от Демиркапу зове? Каква е тази моя съдба нелека – разочарование носи, раздели кове? Защо открадна съня ми и моята душа? Зящо нежни пориви в мен запали? Открих в теб приятел и моя мечта. Не искам игри нечестни, чувства вяли! Най – неподходящ и измамен се оказа. Защо   избрах да се влюбя в теб не   зная? Водите на Велека ми подсказа да гледам   човека в очите, а не да гадая. Защо с думи вълшебни ме омая? Защо разби на парчета моите мечти? Вместо да тръгнем двама към Рая, сега на два далечни бряга сме аз и ти. Още не спирам за теб да тъгувам. Нека Велека събира моите сълзи. Сред твойте буйни все още плувам, но за теб сега и завинаги сърцето ми мълчи. Автор:  Виктория Милчева