Виктория Милчева стихове АРТ

Едно братче и сестричка играли вчера на жумичка. При кокошките се скрили там три яйчица открили. После на тавана те видели пет мишчици там живеели. Котака бързо ги надуши награда знай той заслужи. Видели дечицата на двора две козлета избягали от обора Врабчето им се караше от стобора: - Бързо прибирайте се при отбора! Дечицата изморени от играта нахранили кучето Шаро за финала. По леглата изтощени те легнали пълната Луната в захлас гледали. Автор: Виктория Милчева

Аз съм Миша, малката умница  по математиката съм царица.  От бати Тони знания получих  и цифрите играейки изучих!  А сега знайте във този час самичка ще ви ги припомня аз.   Ей, сега незабавно ще ги кажа,  че ги помня, мога да покажа.  И така: най-отпред в редичка е подредена първо единичка.  Давам ти бързо два бонбона с какво още мога да помогна.  Двойката е лебед ченоглав  във езерото е най-твърдоглав.  Две козлета, знам, че спорили  и на мостчето се преборили.  Триъгълникът има три страни  да кажа, че са много остри. Припомних си за три сърнички  три сестрички най-добрички. Четири пък е естествено число  тайната ми разкри знай тати Иво. Кончета, кученца, мечета  всички имат четири крачета.  Пет е като половин самолет, а след него лети един въртолет. Пет са пръсчетата на ръката,  както и на всеки от краката.  Ето, вижте всички най-накрая цифричките до пет добре ги зная. А сега прочетете ги най-отпред  и кажете ми ги без грашка подред. Автор: Виктория Милчева

Хей дечица мили, тук елате да попишем с вас числата! Кръгче цветно рисувате с бой  нуличка на листчето вече се откри. Нека сега почнем със едно, най-отпред знайте се пише то. Антончо хвана Миша за ръчички- ето две сърнички, две вълнички. Нарисуваха маймунки вече три те са много хубави отстрани. Пролет, лято, есен, зима, четири сезона винаги има.  Антон сега научи ме на пет. След него знам идва шест. Миша казва седмицата има дни. Те са седем, не го забравяй, запомни! Автор: Виктория Милчева

Мое мъничко момиченце фино, изваяно кокиченце. Ти с радост даряваш ни деня с щастие огряваш ни света. С любов сплотяваш всички като лятото сладкопойни птички. Ти сладост си тъй голяма ще бъдеш отмяната на мама. Виктория Милчева

Влака хващам в пет,  а от София самолет.  Слизам на Бургас  и към Шумен тръгвам аз.  Със колата в комбина  долина ще подмина.  Ах, ще минавам из селата  сбъдвайки сама мечтата.  Родината да обиколя   и малко ще се изморя.   Видин, Варна и Балчик  ол,мале този трафик.  Знай аз вече нямам газ  връщам се във нас. Автор: Виктория Милчева

Любовта ни винаги ще оцелява за мен ти си маяк края океана. Караш ме да съм щастлива като в Рая да съм твоята нежна дива, да пламтя. Думи нежни нижат се към мен. Докосваш с искрена любов душата. С колко обич ме даряваш всеки ден и в миг прогонваш с топлина бурята. За теб съм птица сладкопойна вълна от щастие с любовни ноти. Нося заранта с радост многобройна, слънчевият диск на небесните коти. С мен всеки ден акостираш кораба и лудуваш до изгрева всяка нощ. Зная, двама носим в сърцата доброта и на звездите тайната им мощ. Автор: Виктория Милчева 04.10.2021г.