Виктория Милчева стихове АРТ

Колчем те огорчат, не тъжи. Тежки слова не изричай. Някога да чуеш и лъжи. Недей да мразиш, а обичай. И в най-безпределната неволя намирай изход веч успявай! Макар за кинджала ти в гърба в миг не се сещай, а прощавай. Пълни със шепи сърцето си с любов. Любов на побратима дарявай. Застани насреща винаги готов. Но никога побратима не оскърбявай. Доброто във душата си носи. Не мрази, защото всеки е коварен. Носи доброта в сърцето си. Знай, за малкото бъди благодарен! От грешките по пътя сам се научи. Върви винаги напред не спирай. Гледай с широко отворени очи. Вечно неизмернно щастие намирай. Времето пресява като сито…  В душата на човек е най-големият учител.  Като житен клас в живота си,  остани честен, добър завинаги! 28.04.2025 г. Автор: Виктория Милчева 

В черепът ми се въртят всякакви мисли за живота ми нелек, но собствен, за светлина, за надеждата, за добро и всеки житейски път, научен урок. Душата ми е красива със ярка светлина, дори да има много болка в сърцето. Тъга ме обзема, чувствам се безсилна, но ще разреша всеките проблеми някой ден.  В мислите ми нахрува нежна вълна със топлината на свирещото пиано наслаждавам се на приказния залез и вдигам наздравици за здравето наше. Защото има любов и надежда в нас, а добрите думи и жестове са ни дар те не могат да бъдат преброени, но са вдъхновение за сбъдната мечта.   В черепът ми нахлуват разнородени мисли зареждат ме в изобилие със сили. Научих си урока, не трябва да се доверявам внимателно всеки момент да оценявам. Прекрасен е животът, ако кажем истината, но нямаме отговори на всички въпроси! Животът е тъжен, ако изчезва любовта и от край до край около нас е изпълнено с лъжа! Някои хора издумват, че животът е гаден, други хора мълвят че животът е красив! Живот...

Мило мое слънчево момче, ти за мен си скъпо зайче, а гласа ти е нежно кадифе.  Душите ни във вечността се търсеха  и благодарят на Господ, че внезапно ни ги събра.  На нашата Земя той случайно срещна ги, и дори небосвода  не успя да ги раздели. Времето говори ни вече,  че моментът   превърна във любими години, които възпламеняваха моята душа, а сега във свидните година, стопли моята снага,  с твойта мъжка топлина. Говори ми,  минутите тогава спират. Дори погледите ни  и докоснатите устни  превърнаха се  в една картинка, с красива светлина. Сега любов  допират се ръцете ни и превръщат страстта ни  в истинска нежност,  с незабравима доброта. Очите ни  заглеждат раменете ни,   загряна съм  от твойта топлина,  дори бедрата ни се сляха,  взаимно тръпнещи  от порив вечен, и доказват колко нежен си, искрен и земен.  Зная колко мъдър си,   загърбвайки лошото...

Светът се движи воден от сърцата ни.            В летящи хора има много завист и неясна злоба.  Но сърцето лети търси само доброта и любов, и всеки ден ни то подсказва"не искам","не мога". Събира чудаци, мечтатели с порив нов, с него летим в необятения простор.                    С него докосваме най-далечни звезди, и тичаме, и всяка секунда се радваме без умора, отхвърлили отрова от лъжовните хора.         Издирвайки най-нежните, най-искрени слова, и с тях разчупваме леда, и мрака във затвора,  и си откриваме истинска, и чиста светлина. Сърцето лети окрилено всичко то усеща,     и страда ако някой без страдание го съкруши. То превива се и ридае без пощада, с най-чистите, най-искрени сълзи. Сърцето лети окрилено, ежедневно ни напомня, че само добротата може да ни стопля.  Със пари не се урежда път към Рая, там не можеш да си купиш стая. ...

Обичам да потъвам в погледа ти,  боли, ако пулсът ти не се слива с моя! Истински с теб всеки миг се усещаме часовете минават, блянове преследваме, а душите ни мигом се сливат, мечтите ни хоризонти откриват. Твоето щастие зная е мое  един поглед ще те трогне. Мен във тебе аз откривам единствено за теб аз дишам часът на щастие не отмивам. Тишината в нас е спокойствие а доверието ни има сила необяснима. На теб истинска любов отново давам и взимам от теб без отчет една химера имаме постижима... Автор: Виктория Милчева  20. 05. 2024 г. посветено е на Иво 💕💕💕🐰

Вярвам в живота. В чудесата. И с усмивка. Аз дишам дълбоко, живея, творя децата си неотлъчно всеки ден закрилям. Тъй както умея с много любов топлина, обич, надежда  с дерзания. Аз боря се до колкото мога.  Живота е тежък, но истински хубав.     В сънища тъмни и неразбрани. В ежедневието си неминуемо обичам. Мъжа ми обожавам  в него се вричам. За него аз живея мечтая, копнея. Дните с него деля истински живея. Дарявам добро на хора в нужда. Залъка хляб на бедния без да се замисля намига ще дам. И радост истинска аз ще изпитам, че отново направих някой щастлив. В малкото щастие. И в малките тайни. Аз вяря не губя. Прошка давам. Лукавия сам да се оправя С глава вдигната продължавам напред. В блаженна развръзка. В очарованието, заходно вричане. В моите стихове - наивни и дръзки. И с надежда Аз силно обичам. Правилните пътища. С хора. И с истини. С топлината на дом и огнище. Смирено пристъпвам. Със сълзи на пречистване. С любовта, без която не мога да ди...