Виктория Милчева стихове АРТ

Моите стихове са тъй различни пълни със степна прохлада и топлина. Сладки като мед - нежни като коприна може да се нарекат понякога наивни. Тъжни и горчиви като пелинът с тях раните в душата си лекувам. Просто поетеса съм не се преструвам разкривайки моят житейски път. Пиша от душа-стиховете се реят думите и римите в тях живеят. От всеки ред история се ражда топлина и студ - равномерна и странна. Поезията ми харесват я други не това не може да ме натъжи и спре. Стиховете ми са от същия вид като времето от изминала година. Всеки път – аз правя равносметка, не обвинявам никой, но в мен отеква. Може би е глупаво да искам много нещо ново ще напиша твърде скоро. Автор: Виктория Милчева 

Пясъци топли, чисти и златисти стъпим ли на тях ставаме артисти. Слънцето весело в морето искри, скачат закачливо белите вълни. Тате и бате като рибките плуват всички в морето щуреят и лудуват. Децата не спират на плажа игри да играят за синьото море и небе заплени да мечтаят.   Вълните правят фигури в морето, облачетата имитират ги досущ в небето. В Черното морето има хиляди тайни, чувала съм за градове и истории славни. Била съм в морето сред сините вълни и от Албена имам прекрасни спомени. Автор: Виктория Милчева 

Ще изтрия лицето си от сълзите просто ми е писнало да се преструвам. С надежда живея като чиста река научих се да не се страхувам от болка. Вървя напред без страх и съмнение към щастието и моята съдба. Заличих миналото без съжаление за мен това вече спомен драг. Аз вървя напред - няма връщане назад с надежда гледам напред с усмивка и казвам сбогом тъжни изминали години! Аз съм същатата, но по-добра, по-щаслива вече не се страхувам от трудности и болка! Аз боря се с надежда вървя напред и никога повече няма да се счупя! Няма да се отказжа от живота, без бой! В лицето на враговете – виждам страх! И боря се вървя с надежда напред раната от предателството заздравява ... Наивна и добра вярвах на хора забиха ми нож предатели много... Така да бъде, но никога не се отказам! С надежда аз вярвам, всичко е точно ... Не ме харесваш? - не ми пука за мен дори е много по добре! Аз предател за приятел - не искам ... Защото приятел не е този, който ти се усмихва а приятел е този, който

Не е необходима важна причина, за да даряваш топлина и доброта да разсееш съмнения с истина и да съживиш окрилена мечта! Никой не ти е верен приятел, не бъди наивен! Може да е предател! Спри се! Никой не ти е враг, подай на бедния един къшей хляб, но всеки отделен човек е учител и на доброта и мъдрост вестител. Между другото, знам - има такива хора, винаги за цял живот ще са ти опора. Те носят доброта, надежда и са верни не забранявай миговете с тях са ценни. Не обръщай внимание на лошотата, дори да ти правят номера и фасони, тези които, нарушават всички закони. Бъди над нещата! Дари им от добротата! Животът ти изведнъж ще стане по-светъл, чист и по-топъл няма да има фалш, мъка и вопъл, а само дар от щастие и здраве не за ден, а за много добри години! И понеже във света няма по-ценно от току що представената ви светлина! Без значение как лети животът не щади за миг безделно дните си прави всеки ден по едно добро дело за щастието на другите хората. Знай, доброт

Животът е потаен в малките неща толкова обикновен, приказен, човешки. Нежна любовна песен, слушана в нощта трябва да умееш да прощава грешки. Животът е безценен бъди над нещата усмихвай се и прощавай грешката. Върви напред с гордо вдигната глава усмивката врати отваря, здраве дава. Погледни усмивката на влюбените очи, която теб търси всеки ден да сгрее. Да вървите заедно във смелите мечти, да правите добро и загърбвате зло бреме. Силата на усмивката е да си щастлив върви напред не бъди плах, страхлив. Душата ти е изпълнена с топлина ще направиш деня хубав на мнозина. С усмивка ти запазваш своя дух по свободен в несвободното ни време, сега с наслада я предаваш на някой друг, за да не превръща обичта си във бреме. Ти носиш толкова много топлина и сила, в сълзите ти до сега се беше там скрила. Знай като посееш на добротата семето след теб ще оставиш следа във времето. Автор: Виктория Милчева 

Ще взема на мама лачените обувки с весели подметки, с връзки цветни, рокля дантелена с малка джуфка, шапка и чадър на капки летни. Вълшебна пръчица размахвам във ръка аромат на цветя се носи с вятъра. След миг се озовавам в чудна страна   и в танц вихрен с принца сме в рая. Дивите лебеди превърнаха се хора, завистлива разтрепери се кралицата от злоба. Ян Бибин неспира бели отново да прави онемял и изморен Белият заек не се бави. Часовникът тогава удари изведнъж полунощ Шапкарят и Мартенския заек играят казачок. Пепеляшка възкликна бързо: „Трябва да вървя! Иначе вкъщи ще ми извият злите сестрите врата!“ Чесърския котарак и Гъсеницата вечно спорят Туидълди и Туидълдъм не спират да се гонят. Шрек и Фиона си разхождат с Магарето децата Баба Яга бясна от ненавист се метна на метлата. Питър Пан и Уенди летят над града, в моята чудновата, вълшебна страна. Виждам още забавни, хвърчащи хора, кучета, котки и още животни по двора! Вълшебната приказка трябва да приключа лачените обувк