Виктория Милчева стихове АРТ

Душата усеща, когато не подозираш с очи в мен тайничко се взираш! Съдбата, изненада направи ни случайна и знам, че не позираш,а е безкрайна! Есенни цвета, букет в ръка аз нося в теб оглеждам се и с поглед прося! Стъпвам   в студената река в захлас вървя и друг не виждам, чувам моя глас! Ти спря за миг дъхът ми, за секунда и болката забравих   бързо в рунда. Пропи с любов стихът ми,а не със зулуми, зад себе си оставих стръмни друми. Забравих   за спомени немили, драги и за сълзи тежки, горчиви, стари! Треперя като нежна струна дивна, искам да те галя със страст неспирна. Чуй с любов и нежни думи редя, знай сърцата с обич ще победят! В мен се притисни - страст вкусили бяла, отмаляла, аз ти   давам сили искам ти   да си моя неспирен Адвент, сега, во веки, нежен, благ левент! Автор: Виктория Милчева