МОЯ НЕСПИРЕН АДВЕНТ
Душата
усеща, когато не подозираш
с очи в мен тайничко се взираш!
Съдбата, изненада направи ни случайна
и знам, че не позираш,а е безкрайна!
с очи в мен тайничко се взираш!
Съдбата, изненада направи ни случайна
и знам, че не позираш,а е безкрайна!
Есенни
цвета, букет в ръка аз нося
в теб оглеждам се и с поглед прося!
Стъпвам в студената река в захлас
вървя и друг не виждам, чувам моя глас!
в теб оглеждам се и с поглед прося!
Стъпвам в студената река в захлас
вървя и друг не виждам, чувам моя глас!
Ти
спря за миг дъхът ми, за секунда
и болката забравих бързо в рунда.
Пропи с любов стихът ми,а не със зулуми,
зад себе си оставих стръмни друми.
и болката забравих бързо в рунда.
Пропи с любов стихът ми,а не със зулуми,
зад себе си оставих стръмни друми.
Забравих
за спомени немили, драги
и за сълзи тежки, горчиви, стари!
Треперя като нежна струна дивна,
искам да те галя със страст неспирна.
Чуй с любов и нежни думи
редя,и за сълзи тежки, горчиви, стари!
Треперя като нежна струна дивна,
искам да те галя със страст неспирна.
знай сърцата с обич ще победят!
В мен се притисни - страст вкусили
бяла, отмаляла, аз ти давам сили
искам ти да си моя неспирен Адвент,
сега, во веки, нежен, благ левент!
Автор: Виктория Милчева