Виктория Милчева стихове АРТ

Не бягай. Остани завинаги при мен, любов. Аз обичам, чаках те и без теб не мога вече. Желая да виждам очите ти топли, честни. С теб любов да се радвам, ти щастие внесе и да посрещам изгрев двама, и ден тъй суров. Щастлива съм само, когато двама ръцете си държим и теб любив обичам, обичам герой. Не бягай. Остани завинаги при мен, моя любов. Без теб не мога да те виждам и душата плаче, ако не усещам ласките ти разгорещени, топли. Без теб щастие не виждам в утрото и как да стане,  ако не усещам теб и целувките ти страстни. Обич, ти си най-нежния, пламтящ слънчев лъч пробил в ранената ми душа,  с любов и обичта си. Ти си всичко в моят живот носещ обич красива. Ти си моя парещ дъх горещ и шепота си палав, тих и нежен в душата ми, която е като топла ранна лятна буря забушува щом здраво ме прегърнеш и погледнеш в очите ми пленени и потънали в теб. Не бягай. Остани завинаги при мен, любов. Луда съм, луда съм за теб и любовта ти! За теб сърцето ми е препълнено с обич. За ...

Спокоен и нежен до мен те искам само!   Лека да ти е нощта любими мой и навеки да си ми до мен! Всяка нощ ще бъдеш мой в съня ми и истински щастливи през деня ни! Лека нощ, скъпи мой, ти в душата си ми герой! Всяка нощ ще си само мой и в съня ми си сбъдната мечта!                            Целувам те нежно и тихо, докато спиш и в бъдеще над мен вечна ще ми бдиш.     Затихна миг когато с любов те зърнах,  с трепет във сърце по теб потръпвам. Лека нощ нощ любими мой, ще те пазя винаги до мен!        Всяка нощ ще бъдеш мой в съня ми.           За мен ти си всичко най-ценно във света!          Пазя те за вечни времена в моята душа! Всяка нощ ще бъдеш най- щастлив и истински обичан,и вечно най-грижлив.     За мен си всичко на този свят. Всяка нощ ще си само мой в съня ми никога няма да има...

Обичам те и тъгувам, приближи се и седни до мен в тишината. Не говори любов, просто само ме прегърни! Разбери любовта е във сълзата,  която от очите ми тихо потича. Ридая от моята обич, от болка, не от липси, не от хладина. Тъжна съм, защото те обичам толкова много  и се плаша да не ни раздели таз съдба.  Ако трябва в Ада ще се спусна и на Дявола с пълен глас ще изкрещя,  че по силен от моят плам към теб няма и живота си за твоя бих си дала. Плаши ме факта, че светът е твърде малък за нашия порив, огнена страст неудържима,  която в нас гори.   И всеки миг е твърде кратък, дори когато времето ни секва и не върви.  Тази ми горест е топла и красива и ни пази обичта от грешки, и от вина! Докато сърцето ми бие, с твоето лудо и аз не тъжа ,  а  в самата мъка намирам своето убежище и бряг.  Обичам те до лудост,   страдам когато си далеч от мен. Много те обичам и с мойта нежност всеки ден се сещам за отмин...

(Посветено е на дядо ми Антон Титянов) Небесни порти в съня ми се отворят и тайничко в него влизаш ти. Аз сълзи от щастие отромвам стой! Недей да си тръгваш ти. Осезавам липсата ти силно споменът за теб в душата пазя. Ти за мен баща духовен беше в дланите ти аз отраснах. Автор: Виктория Милчева