Обичам те и тъгувам

Обичам те и тъгувам, приближи се и седни до мен в тишината.

Не говори любов, просто само ме прегърни!

Разбери любовта е във сълзата, 

която от очите ми тихо потича.

Ридая от моята обич, от болка,

не от липси, не от хладина. Тъжна съм, защото те обичам толкова много

 и се плаша да не ни раздели таз съдба. 

Ако трябва в Ада ще се спусна

и на Дявола с пълен глас ще изкрещя, 

че по силен от моят плам към теб няма и живота си за твоя бих си дала.

Плаши ме факта, че светът е твърде малък за нашия порив, огнена страст неудържима, 

която в нас гори.  

И всеки миг е твърде кратък,

дори когато времето ни секва и не върви. 

Тази ми горест е топла и красива и ни пази обичта от грешки, и от вина!

Докато сърцето ми бие, с твоето лудо и аз не тъжа, а в самата мъка намирам своето убежище и бряг. 

Обичам те до лудост,  

страдам когато си далеч от мен.

Много те обичам и с мойта нежност всеки ден се сещам за отминалите дни. 

Не искам никаква раздяла,

не искам и двамата да страдаме, а искам с теб да живея вечно и до теб в дълбоки старини да умра. 

Разбери ме, обичам те завинаги и запомни, 

ти за мен си всичко,

и само за теб аз жаля!

24.07.2026 г.

Автор: Виктория Милчева