ПРОСТО ЕДНА ИЗПОВЕД


Мило мое слънчево момче,
ти за мен си скъпо зайче,
а гласа ти е нежно кадифе. 
Душите ни
във вечността се търсеха 
и благодарят на Господ,
че внезапно ни ги събра. 
На нашата Земя той
случайно срещна ги,
и дори небосвода 
не успя да ги раздели.
Времето говори ни вече, 
че моментът  
превърна във любими години,
които възпламеняваха моята душа,
а сега във свидните година,
стопли моята снага, 
с твойта мъжка топлина.
Говори ми, 
минутите тогава спират.
Дори погледите ни 
и докоснатите устни 
превърнаха се 
в една картинка,
с красива светлина.
Сега любов 
допират се ръцете ни
и превръщат страстта ни 
в истинска нежност, 
с незабравима доброта.
Очите ни 
заглеждат раменете ни,  
загряна съм 
от твойта топлина, 
дори бедрата ни се сляха, 
взаимно тръпнещи 
от порив вечен,
и доказват колко нежен си,
искрен и земен. 
Зная колко мъдър си,  
загърбвайки лошото зад нас.    
С твойта мъдрост ний посрещаме 
сбъдването на взаимните
желания и копнежи,
дори мечтите ни 
правят щастливи досега.
Просто една изповед!
06.02.2025
Автор: Виктория Милчева 

Популярни публикации от този блог

СЪРЦЕТО ЛЕТИ ОКРИЛЕНО

Хора много,човеци малко

Понякога е нужно много малко, за да направим някого щастлив