ВЯРА


Дерзая -

стичат се горчиви сълзи

от очите,

като бурна река

плаче

ранената душа.

Сърцето кърви,

чувствам,

научих уроците

в миг

несподелена остана

житейската мечта.

 

Лъгах се -

в живота от него съм

обичана,

желана.

Вярно вричах се,

повярвах в любовта

голяма.

Защо, приятелю,

предаде ме

и отвори бездна,

рана?

С лекота затръшна

вратата,

по пътя

вярата потъна

в яма.


Аз виждам: разкаяние в нощта.

И знам,

че там –

зад всяка врата

и стена –

страда

още една

отхвърлена душа

на живота.


Вярвам,

Господи!

В живота ще бъда щастлива,

колчем истински,

без страх

аз ще обичам.

Ще заживее вярата

в душата красива,

грееща звезда

на любимия

аз се вричам.

 

 

Днес

тъмни облаци

закриват слънцето

от очите

вярата е непоклатима,

след предателство

горчиво.

Беше сън лош

отново ще грейнат лъчите,

ще срещна зората,

по-силна,

по-мъдра

без облаче сиво.

 Автор: Виктория Милчева- Тори М

Популярни публикации от този блог

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Хора много,човеци малко

СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ НЯМА