ВЯРА
Дерзая -
стичат се горчиви сълзи
от очите,
като бурна река
плаче
ранената душа.
Сърцето кърви,
чувствам,
научих уроците
в миг
несподелена остана
житейската мечта.
Лъгах се -
в живота от него съм
обичана,
желана.
Вярно вричах се,
повярвах в любовта
голяма.
Защо, приятелю,
предаде ме
и отвори бездна,
рана?
С лекота затръшна
вратата,
по пътя
вярата потъна
в яма.
Аз виждам: разкаяние в нощта.
И знам,
че там –
зад всяка врата
и стена –
страда
още една
отхвърлена душа
на живота.
Вярвам,
Господи!
В живота ще бъда щастлива,
колчем истински,
без страх
аз ще обичам.
Ще заживее вярата
в душата красива,
грееща звезда
на любимия
аз се вричам.
Днес
тъмни облаци
закриват слънцето
от очите
вярата е непоклатима,
след предателство
горчиво.
Беше сън лош
отново ще грейнат лъчите,
ще срещна зората,
по-силна,
по-мъдра
без облаче сиво.
Автор: Виктория Милчева- Тори М
