Мило мое слънчево момче, ти за мен си скъпо зайче, а гласа ти е нежно кадифе. Душите ни във вечността се търсеха и благодарят на Господ, че внезапно ни ги събра. На нашата Земя той случайно срещна ги, и дори небосвода не успя да ги раздели. Времето говори ни вече, че моментът превърна във любими години, които възпламеняваха моята душа, а сега във свидните година, стопли моята снага, с твойта мъжка топлина. Говори ми, минутите тогава спират. Дори погледите ни и докоснатите устни превърнаха се в една картинка, с красива светлина. Сега любов допират се ръцете ни и превръщат страстта ни в истинска нежност, с незабравима доброта. Очите ни заглеждат раменете ни, загряна съм от твойта топлина, дори бедрата ни се сляха, взаимно тръпнещи от порив вечен, и доказват колко нежен си, искрен и земен. Зная колко мъдър си, загърбвайки лошото...
