Понякога е нужно много малко, за да направим някого щастлив


Преди две години на тази дата беше много студен ден. Аз бях тръгнала по - задачи, когато ми стана много тежко. Една женичка беше премръзнала и плачеше,а в ръката си държеше стотинки. Единствената й молба беше някой да и помогне, понеже не можеше да слезе в подлеза, а искаше да си купи вестник. Изпуснах си трамвая, защото сметнах за редно и по-важно да помогна.  Какво от това, че ще закъснея десет минути. Аз слязох и взех вестника на жената. След това  и помогнах да пресече, а тя ми каза, че ми е много благодарна, защото другите хора са я подминавали. Мислилия за просякиня и никой не се спирал, а я подминавали. Понякога забравяме факта, че и ние ще остареем след време. Тогава сигурно и нас ще ни подминават, и няма да ни помагат. Трябва да бъдем добри и да правим добро, защото някой ден ще ни се върне всичкото добро, което сме направили. Понякога не е нужно много,за да те направи някой щастлив или ти да го направиш. Един малък жест, една блага вест или една мила дума може да разчувства човек и той да се почувства истински щастлив. Дори когато се спреш на улицата и помогнеш на напълно непознат човек ти ще се почувстваш щастлив, защото си направил добро някому и някой ден ще ти се върне добрината.
P.S. Това е  действителен случай от 25.10.2014 г.

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

ЧЕРНО МОРЕ

Изповед на твореца