ПО ПЪТИЩА РАЗЛИЧНИ
Като ангел хранител си без крила,
защо пред мен се появи, не зная?
Връхлетя в живота ми като стрела
как обсеби ме не искам да гадая.
Чаша вино с тебе искам да изпия.
В сърцето си ще скътам усмивка за спомен.
В пашкул приятелството твое ще завия
и щастието за живота – минал и скромен.
По пътища различни вървиме двама.
Зная, че след време някой ден.
Съдбата ни събира дори без драма
и навеки ще си ти до мен.
От години нося те в сърцето.
Ти си моята съдба и любов.
Ти си като слънцето, което
топи леда, на жертва си готов.
Автор: Виктория Милчева