Виктория Милчева стихове АРТ

Писмо до себе си аз пиша на мечтата си ще дам крилца. Споделяйки какво много искам в писмото си на вас ще издам. Когато стана толкова голяма колкото сега е моята мама. Искам аз да бъда звезда да оставя след мен следа. Ходя на танци, пиано и вокал  на театъра съм се отдала. Вече снимах се в реклама и сериал спомени чудни аз в шепи сбирам. Мечтая да покоря чуждите сцени и да сбъдна мечтите си смели. А, когато имам истинска муза стиховете мои тя ще слуша. Искам да имам професия втора с нея да помагам на всички хора. Когато стана много голяма  ще стана и лекарка аз зная. Ще помагам на малки и големи идвайки при мен с проблеми. Лекции ще преподавам на студенти ще имам незабравими срещи. С професиите си ще обиколя света  и ще оставя след мен незаличима следа.  Писмото си тук ще приключа  дано в живота си да сполуча.  Автор: Виктория Милчева 

Миша и Антон са вече космонавти с астрономията твърде запознати. Полетяха в космоса с ракета, виждат в миг първата комета. Пред тях открива се хоризонт като нежно черно кадифе. Зърнаха звездите в близост на пистата в чудното небе. Пристигнаха двамата на Луната и селфи изпратиха на Земята. Кацнаха с ракетата на Уран и се срещнаха се с уранците, които приличат уругвайците. Млечния път от край до край се разпростира някак лесно, сякаш някой нарочно е разсипал топла чаша мляко по небето. Но има също, разбира се в небето  една малка и голяма мечка, зоо царство в звездна система, което виждат от всичките страни. Отпътуваха щастливи към Земята, с усмивка изпълнили мечтата. С ракетата кацнаха успешно полета преми тъй чудесно. От Плутон се чу силен звън. Бързо скочиха Миша и Антон навън спогледаха се двамата тогава, че всичко е било просто сън.  05.01.2024 Автор: Виктория Милчева 

Слънчо чуден дъжда прогони така спокойно силничко блести, всички в градината сме доволни и ще играем на игрите модни. Вижте ми шареното пони засмени ще го яздиме с Тони. После ще играем на война заедно с другите деца!   Аз съм полицаиката Миша сбъркате ли фиша ще ви напиша. Имам си белезници и пистолет и ще внасям в градината ред. Сега ще играем с тебешири и рисуваме разноцветни картини. Сами нарисума розов крокодил по голям и страшен от този в Нил.   Жълтия петел на Жорко седи до заека на Бойко. С момичетата играем на въже карат се да не стоим на слънце. В групата ни „ Малкия принц” на обяд спокойно всичси спим. Като станем в три след закуска всеки от нас с мама градината напуска. Автор: Виктория Милчева

Моите стихове са тъй различни пълни със степна прохлада и топлина. Сладки като мед - нежни като коприна може да се нарекат понякога наивни. Тъжни и горчиви като пелинът с тях раните в душата си лекувам. Просто поетеса съм не се преструвам разкривайки моят житейски път. Пиша от душа-стиховете се реят думите и римите в тях живеят. От всеки ред история се ражда топлина и студ - равномерна и странна. Поезията ми харесват я други не това не може да ме натъжи и спре. Стиховете ми са от същия вид като времето от изминала година. Всеки път – аз правя равносметка, не обвинявам никой, но в мен отеква. Може би е глупаво да искам много нещо ново ще напиша твърде скоро. Автор: Виктория Милчева 

Пясъци топли, чисти и златисти стъпим ли на тях ставаме артисти. Слънцето весело в морето искри, скачат закачливо белите вълни. Тате и бате като рибките плуват всички в морето щуреят и лудуват. Децата не спират на плажа игри да играят за синьото море и небе заплени да мечтаят.   Вълните правят фигури в морето, облачетата имитират ги досущ в небето. В Черното морето има хиляди тайни, чувала съм за градове и истории славни. Била съм в морето сред сините вълни и от Албена имам прекрасни спомени. Автор: Виктория Милчева 

Ще изтрия лицето си от сълзите просто ми е писнало да се преструвам. С надежда живея като чиста река научих се да не се страхувам от болка. Вървя напред без страх и съмнение към щастието и моята съдба. Заличих миналото без съжаление за мен това вече спомен драг. Аз вървя напред - няма връщане назад с надежда гледам напред с усмивка и казвам сбогом тъжни изминали години! Аз съм същатата, но по-добра, по-щаслива вече не се страхувам от трудности и болка! Аз боря се с надежда вървя напред и никога повече няма да се счупя! Няма да се отказжа от живота, без бой! В лицето на враговете – виждам страх! И боря се вървя с надежда напред раната от предателството заздравява ... Наивна и добра вярвах на хора забиха ми нож предатели много... Така да бъде, но никога не се отказам! С надежда аз вярвам, всичко е точно ... Не ме харесваш? - не ми пука за мен дори е много по добре! Аз предател за приятел - не искам ... Защото приятел не е този, който ти се усмихва а приятел е този, който ...

Не е необходима важна причина, за да даряваш топлина и доброта да разсееш съмнения с истина и да съживиш окрилена мечта! Никой не ти е верен приятел, не бъди наивен! Може да е предател! Спри се! Никой не ти е враг, подай на бедния един къшей хляб, но всеки отделен човек е учител и на доброта и мъдрост вестител. Между другото, знам - има такива хора, винаги за цял живот ще са ти опора. Те носят доброта, надежда и са верни не забранявай миговете с тях са ценни. Не обръщай внимание на лошотата, дори да ти правят номера и фасони, тези които, нарушават всички закони. Бъди над нещата! Дари им от добротата! Животът ти изведнъж ще стане по-светъл, чист и по-топъл няма да има фалш, мъка и вопъл, а само дар от щастие и здраве не за ден, а за много добри години! И понеже във света няма по-ценно от току що представената ви светлина! Без значение как лети животът не щади за миг безделно дните си прави всеки ден по едно добро дело за щастието на другите хората. Знай, доброт...