Виктория Милчева стихове АРТ

Четат ли нашите деца, какъв е пътят за реализация на младия творец, има ли място за поезия в нашето време – това са малка част от пиперливите теми, които ще поднесе пред слушателите един от най-обичаните радиоводещи Снежана Георгиева. В нощния блок на БНР - програма Хоризонт този четвъртък гост на  популярната  радио журналистка  е председателят на Сдружение „Обединена младеж“ – младата поетеса Виктория Милчева, която през месец май получи две награди. Първата е за поезия и франкофония на Асоциацията за Европейки срещи и Европоезия в Париж, Франция. Втората е V.I.P. MEDIA AWARDS 2015 за сайта " България без граници " в раздела за онлайн медии – той спечели отличието "Мост между българите в страната и чужбина". Тази неделя със сутришното кафе "В неделя сутрин" в ефира на Радио Хоризонт  Виктория Милчева,ще представи наградената от „Европейски срещи“ и „Европоезия“ във Франция творба -"Остани до мен". То е влючено в сборник с останалите отличен...

Луната тихичко с утрото догаря не оставяй тъгата да ме нарани. Желая да чувствам до мене другаря, който иска с обич да ме съхрани. Остани при мен, любими, и ме обичай! Твоята десница дава утеха и сили! С погледа си ти постоянно ме събличай! И ме прегърни с нежност,и целуни ме, мили! Да се събуждам на топлото ти рамо. Да ми шепнеш до наслада топли думи, хубави времена да имаме само. Да вървим заедно по еднакви друми.  Нека не ни разделят пясъчни пустини. Да избегнем страшни бури, урагани... Копнея за спокойни, слънчеви картини – за цветове от палитрата избрани. Нека свържем навеки нашите съдби! Сънувам топлите нощи на южното море. С фанфарения звън сърцето ми тръби мечтаем някой ден живота да ни събере. Бленувам за мига, в който ще сме аз и ти! Галиш ме. Ръцете ти докосват моето тяло. а сърцето ми ще пее от любов, ще трепти, щом си ти до мен щастието мое ще е цяло. Автор : Виктория Милчева

Какво е болката, често се питам? Какво е мъка, скръб и тъга? Какво е клетва, която някой нелепо изрича? Какво е живота без любов и мечти? Болката като жезъл сърцето изгаря, когато лодката с любимия далече отплува. Когато пламъка в душата догаря, когато само воя на вятъра се чува. Мечтая за попътен топъл вятър, който към кея моряка мой ще върне. Сред полето да издигнем номадски шатри, в които двама с теб да прегърнем. Сладко ухание от полски цветя се разнася и мига ни ухае. Всеки пролетен цвят носи радостта съдбата на табла с нас си играе. Автор : Виктория Милчева

Девойка невинна, млада и дивна- слънце засиява на нейния небосклон. Тя запечата спомена мил и любим - топъл, нежен, незабравим. Щом зърна принца на белият кон остана навеки погледа му в нея. Превърна се той в мечтания зов и закон в сънищата и се явяваш вети орисан. От този ден го носи  в сърцето, от   години често нощем го сънува. Как да скрие тя чувствата изписани на лицето и? Как да скрие тя трепета, когато чуе гласа му? От години принца превърна се в приятел верен. От години тя споделя и получава съвети от него ценни. Със скромността си той извая образа си древен, душата му чиста с обич в нея тупти. Автор :Виктория Милчева

Любовта е навред около мен. Обвива ме като облак снежен. Не искам да съм тъжна някой ден, А да съм ангел твой – бял и нежен. Виждам аз навсякъде твоето лице в безкрайното синьо ефирно небе, в буйна игра на вълните и сърцето ще се хванем за ръка на хорцето. Любовта ми е буйна и страстна. Тя спадове и бури леко преодолява. Не ме наранявай, аз съм властна - кралица на мечтите, което управлява. Чакам те! Ела, любими, и ми покажи, че ме обичаш до полуда. Не обичам тайните и подлите лъжи Аз съм   вярна, от страст съм луда. Понякога тайнствена мъка ме изгаря. Сърцето ми женско в радост тупти. А залезът като алена свещ догаря в прегръдка сме заедно Аз и Ти. Автор : Виктория Милчева