РАВНОСМЕТКА











Луната тихичко с утрото догаря
не оставяй тъгата да ме нарани.
Желая да чувствам до мене другаря,
който иска с обич да ме съхрани.


Остани при мен, любими, и ме обичай!
Твоята десница дава утеха и сили!
С погледа си ти постоянно ме събличай!
И ме прегърни с нежност,и целуни ме, мили!


Да се събуждам на топлото ти рамо.
Да ми шепнеш до наслада топли думи,
хубави времена да имаме само.
Да вървим заедно по еднакви друми.


 Нека не ни разделят пясъчни пустини.
Да избегнем страшни бури, урагани...
Копнея за спокойни, слънчеви картини –
за цветове от палитрата избрани.


Нека свържем навеки нашите съдби!
Сънувам топлите нощи на южното море.
С фанфарения звън сърцето ми тръби
мечтаем някой ден живота да ни събере.


Бленувам за мига, в който ще сме аз и ти!
Галиш ме. Ръцете ти докосват моето тяло.
а сърцето ми ще пее от любов, ще трепти,
щом си ти до мен щастието мое ще е цяло.



Автор : Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

ЧЕРНО МОРЕ

Изповед на твореца