ДА ПОСРЕЩНЕМ ЗОРАТА

Когато затворя очи мечтая за теб. 
Рисувам картини, разказ за цели години. 
Устните ти! Колко меки са като кадифе. 
Ръцете ти! Помня как носеше първото ни кафе.
 Неподозираш! Знам всичко за теб наизуст 
и обличах те в дъх от нежни рими. 
Въздишам! Действията ти бяха неоспорими. 
Нашият свят беше написан с твоето име! 
Как всичко с любов двама ще бориме. 
Аз тайничко сричам, изричам - Обичам! 
Далеч ли си? Аз съм капка дъжд и в очите сълзи. 
Прокрадвам се като слънчев лъч и дотичвам. 
Аз рисувам те с думи. Ти си моят копнеж. 
Аз те паля с божествена целувка - магия. 
Сбогувам се с дъжда. Приказен вървеж. 
Аз без страх в най-топлата прегръдка се скривам. 
Ти си страст, съблазън, а аз до теб нежна дива. 
Във вълшебните нощи съм щастлива, самодива. 
Ти си тъй бездиханен във всеки мой стих, 
всеки скъп спомен в съзнанието ти поразлиствам. 
Дни и нощи ще разказвам притчи за теб. 
С много любов за други години някога. 
Във всеки мой ден лъха истинска любов
 и те търся сред лъчите да посрещнем зората,
 в приказката наша и в живота красив, нов. 
Автор: Виктория Милчева